Първа номинация за "Лизнувшие вместе" - Юри Асланов

И за най-отчаяните наивници стават все по-видни едрите крачки, с които обществото ни се се придвижва все по-близо до състоянието на путинова Русия. Скоро просто се чудех как би изглеждала у нас култовата руска номинация "Лизнувшие вместе", сега колчем отворя някое онлайн издание срещам кандидати.

Единственият проблем е, че не мога да намеря хубав български превод ;-) Но това е дребен кусур, важното е, че има достойни номинанти :-) Днешният ми избор е Юри Асланов - "На депутатите краката са къси" в "Монитор"

Освен че е яко манипулативна в проправителствена насока, статията е откровено лъжовна - построена е върху няколко неистини с точния разчет, че средният читател, бидейки немного политически грамотен, няма да се усети как членът на Висшия съвет на БСП и по съвместителство социолог Асланов го пързаля.

Основната лъжа - разпечатките от телефонните разговори не били никаква тайна, което се доказва с "факта", че пощальоните, разнасящи месечните фактури на мобилните оператори, не ги пускали в пощенските кутии, а ги разпилявали по пода пред входа, откъдето всеки може да се осведоми кой с кого е говорил, колко пъти, по колко минути и на каква цена.

Каква е истината: Информацията за телефонните разговори на даден човек представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, които лични данни мобилният оператор няма право да предоставя другиму. Поради което именно законово изискване преди време мобилните оператори (както и всички доставчици на комунални услуги) бяха принудени да премахнат порочната практика да пускат фактурите си незапечатани в плик, т.е. достъпни за виждане от трети лица.

Фактът, че някои пощальони нарушават служебните си задължения да пускат пликовете с фактури в кутиите, и че някой гражданин би могъл да наруши законовата забрана да отваря чужда кореспонденция, по никакъв начин не може да е основание и оправдание за също толкова незаконните действия на ДАНС. С прости думи да го кажа: Това, че някой нарушава закона, не дава право на друг да го нарушава. Инак следвайки логиката на Асланов, би могло да оправдаем, да кажем, крадливия президентски спонсор Людмил Стойков с примера на ромските кражби в стил "ромите крадат, що и Люси Стойков да не крадне малко"?

Оттам нататък тезата на Асланов - а именно колко лоши хора са депутатите, които тормозят доброто ДАНС с глупости - не заслужава сериозен анализ. Лизнувшие вместе...