Добра дума за две ченгета

Удивена съм приятно от инспектор Георгиев и инспектор Борисова от Пето РПУ, София, които работят по случая с ограбването ми.

Първо се изненадах, че изобщо ме потърсиха. Не го очаквах, защото съм чувала, че в подобни "малкозначителни" случаи полицията често дори не търси потърпевшия.

Втора - дребна, но съществена - изненада:
Инспекторите Георгиев и Борисова се държаха не само любезно и възпитано, но и психологически предразполагащо. Сиреч не ме накараха да се чувствам като досадна буболечка , пречеща на сериозния държавен механизъм - а като гражданин, за чиято полза работи този механизъм.

Изненада №3:
Свършиха си професионално работата - в резутат на което сега в архива на 5 РПУ има снимки на двамата грабители. Не са идентифицирани лицата (наистина не е възможно), но ги има! И съм убедена, че рано или късно, тази информация ще е полезна на някого, сиреч при някой друг случай друго съвестно ченге ще я използва, за да закопчае двамата престъпника.

Тук, в блога си често ругая МВР и ченгетата. Основателно ги ругая - в смисъл на конкретните гафове, които са повод за даден постинг. Но има и друго, което досега не съм казала ясно. Че въпреки престъпната наглост на вътрешния министър Румен Петков и свитата му, въпреки голямото количество негодни и/или корумпирани служители в системата - въпреки това мисля, че не те определят лицето на българското ченге. Мисля, че в по-голямата си част в МВР работят почтени хора, които искат и се опитват да си вършат добре работата.

Затова смятам, че е твърде важно да не подминавам такива читави хора, когато ги срещна, защото те заслужават добра дума. Не само читавите в МВР, а читавите изобщо.

Писах предишната "Добра дума за..." преди повече от 10 месеца. Не защото съм забравила идеята си, а защото не съм имала причина оттогава. За съжаление. Защото си мисля, че ако всеки човек дава най-доброто от себе си в кръга на компетенциите и отговорностите си, светът ще е много по-добро място за живеене.