Голата истина за българския печат*

Вчера прочетох две неща, които ми отровиха душата. Опитах се да пиша за тях, надявах се че по този начин ще ми попремине, но не можах. Толкова гадно ми беше, че не ми идваха думите. Едното беше в Агенция "Фокус". Другото при Мишел - "За безсмислената жестокост". Сигурно утре ще напиша подробно за всичките си чувства и мисли - защото ме боли, защото не разбирам, защото мисля, че трябва да се говори за тези неща.

Сега ми иде на душа да пиша за друго, за което също не се говори много. А си струва, най-малкото е интересно. Допреди 6-7 години периодично на първата си страница "Труд" съобщаваше какъв му е тиражът. Това беше Много Важна Информация за българския читател (ако не беше толкова важна, нямаше да е на първа страница, а някъде из вътрешните). Големият ВАЦ-ко беше първи сред всекидневниците - както и сега. Но отдавна тиражът му не само не е МВИ, а е пълна Т(айна). Поне за читателите. Тиражите на почти всички други вестници пък винаги са били Т.

Изключение е пресгрупата "Интермедиа", издаваща седмичниците "ШОУ", "Доктор", "Женски тайни", "Над 55" и "Врачка", която освен че обявява собствените си тиражи, редовно информира и за тиражите на останалите. Какво да ги правиш, жълта преса - вади на показ чужди интимни тайни :-)

Завистници казват, че го прави, за да се хвали, защото изданията им са най-тиражни. И така да е - лошо няма. "Труд" като го вадеше, лошо ли беше? По-важното е, че данните са верни, защото ги взимат директно от ИПК "Родина", където се печатат основните вестници. Като ми мине съвсем тъжното, ще отперя един анализ на аудиторията, а също така и нЕкои размисли за голямата ТТ (Тайна на Тиражите) на българската преса. Засега - ето я Голата истина за българския печат*:

* Данните са от в."ШОУ", бр. 31 от 1 август 2007 г., заглавието е също тяхно

- - - - - -

Edit: Питаха ме няколко пъти защо са две таблици. Грешката е моя, поправям я:

лявата таблица (със 17-те заглавия) - тиражи на основните всекидневници

дясната таблица (с 30 заглавия) - тиражи на основните седмични вестници

Хубаво е, че ми обърнаха внимание върху този пропуск, защото така осъзнах нещо съществено за днешните български вестници. За мен бе "очевидно", че едната таблица е за всекидневниците, другата - за седмичниците. Но "очевидността" произлиза от факта, че 10-12 години се занимавах професионално с журналистика и продължавам да разглеждам медийния, в частност вестникарския пазар от тази гледна точка, а не от гледната точка на читателите.

За немалко от тях "очевидност" няма, защото социалната значимост и функция на вестниците качествено се промениха за последните години. През 2000 г. например за образования, интелигентен, квалифициран, социално реализиран или предстоящ да се реализира човек бе задължително да чете поне един всекидневник. Нямам предвид редовното четене на всекидневник като белег на социален престиж и/или статус (макар че и това го имаше), а необходимостта да си "в час" с това, което става извън "малкия" ти свят на семейството, приятелите, колегите.

Днес ситуацията е коренно различна - можеш да си прекрасно информиран, без да докосваш всекидневник. Разбира се, роля играе глобалният фактор Интернет, но у нас спадането на доверието на естествената аудитория на всекидневниците към тях е изключително голямо. Не спадане, а сриване. Или колапс. Причината - изключително ниското им качество. Не само в тясно професионален смисъл като журналистика, но и в социален смисъл - като част от властовите механизми.

Твърденията, които се насаждат в Журналистическия факултет и се леят в мазните автореклами на мастити и недотам вестникарски босове и звезди, че пресата била независима и била коректив на всяка власт, са глупости на квадрат. В постиндустриалното общество огромната част от вестникарския пазар я заемат така наречените мейнстрийм медии, които са част от съвременния властови механизъм (-- > повечко за структурата на съвременната власт).

Вестниците в страните, които наричаме "бели" също манипулират яко общественото мнение, но спазват приличие - сиреч правят се, че не го правят, и уважават интелигентността на читателите. Родните вестници се продават открито, просташки и безсрамно. Така наречената им информация се състои в голямата си част от безумен скрит пиар на политици и бизнесмени плюс явни лъжи, на фона на премълчаването на нелицеприятни за властта събития и факти. Инак казано, ако западните вестници са изискани елитни колгърли, обслужващи висши политици и бизнесмени; то родните са магистрални пачаври. Това също е непрофесионализъм - не манипулират професионално. Затова и читателите ги наказаха.

Изключенията са "Дневник" сред всекидневниците; "Капитал", "Политика", "Шоу" и "Уикенд" сред седмичниците. "Политика" всъщност в момента умира, тъй като бе продаден на крупни далавераджии, обслужващи ДПС. Защо "Шоу" и "Уикенд" според мен трябва да се разглеждат заедно с така наречената сериозна преса ще пиша друг път, щото ме домързя :)