"Приятели от Интернет! Днес станах на 95 години и скръндзавият ми внук ми подари блог." С тези думи започва историята, за която отскоро жужи блогосферата. Написани са през декември миналата година от Мария Амалия Лопес от испанското градче Муксия.
"Аз съм потресена. Прилича ми на мечта и магия", пише тя за Интернет." Когато баба и дядо за първи път видяха грамофон, те решиха,че вътре в него се крие някой; а ако бяха видяли Интернет, биха сметнали, че са се побъркали."
Мария Амалия пише за младостта си, за родината си и за живота на жена, отдавна прехвърлила 90-те, надявайки се да намери неколцина читатели на близка възраст, обаче днес стотици хиляди юзъри знаят за бабата-блогър. За няколко месеца блогът "A mis 95 años" ("На моите 95") привлича като магнит интернет аудиторията, особено испаноезичната, за нея пишат и испанските вестници "El Pais" и "El Mundo"
Мария Амалия съвсем не се отнася лошо към внука си както изглежда от първия й пост. Тя се е зарадвала на подаръка и освен това без него не би могла да поддържа блога си, защото той записва разказите й на диктофон и после ги публикува.
Синьора Лопес блогва на разнообразни теми. Разказите за младостта й са оживяла история. "Момчетата тогава бяха съвсем различни. Те ни подаряваха букети цветя, бонбони... А езикът им съвсем не беше толкова жалък, колкото на днешните." Особено интересни са постовете й за гражданската война в Испания. Само благодарение на щастливата случайност тогавашната социалистка Мария Амалия Лопес успява да се спаси от войските на Франко. Съвременната политика също я интересува. "Той е велик испанец", пише тя за премиера Хосе Луис Сапатеро.
За хилядите й интернет читатели тя не е някакъв куриоз, напротив - много им е интересно какво прави и какво мисли за живота и политиката 95-годишната жена, преживяла всички катаклизми на 20-ти век.
А и тя не е единствената блогърка на почетна възраст. Знам още 107-годишната австралийка Олив Райли, която диктува постовете си на приятели си Майк; 97-годишната рускиня Нина Петровна Толмачева-Толкачева, която блогва от 2002 г., и 94-годишния швед Алън Льоф. В българската блогосфера чета пенсионера Канев, чиито години не знам, но явно е "хлапе" в сравнение с горепосочените.
Ако някой знае други блогващи баби и дядовци - да пише, плийз.
Действително съм "хлапе" спрямо тези блогери.
ОтговорИзтриванеНадявам се, че шегата ми не ви обижда :)
ОтговорИзтриванеОпределено "за блогването няма възраст", само че в бг не е практика възрастните хора да блогват. Изключение прави господина по горе. Нека другите му връстници да вземат пример от него.
ОтговорИзтриванеАко знаех испански, щях да посъветвам внука й да не преписва нещата, ами да снима баба си с уеб камерка и да поства клипчета :) Ето моят любимец Зипстър, за когото отдавна се каня да пиша
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/user/Zipster08
@вени г.Напротив, много точно казано.
ОтговорИзтриванеПознавам поне десетина пенсионери които могат да разкажат фантастични неща на младата общност
на блогърите.Но не..Или както казват руснаците "Догадайся почему"
@albinos
ОтговорИзтриванеПомня времето, когато в бг не беше практика хората да пишат на компютър, макар че компютри имаше на поносими цени - началото на 90-те години на миналия век. Мисля, че с разпространението на Интернет ще се зарибява малко по-малко и най-възрастното поколение.
@lyd
Предполагам, че специално на теб ще ти е интересно да почетеш блога на Нина Петровна Толмачовна-Толкачова, който линкнах. Невероятно увлекателен е, чета го като запоен пияница (сиреч не мога да се спра) от няколко дена (тъй като е доста голям, от 5 години го води). Ако се издаде на хартия си е готова книга.
Сполай ти Царю, сполай ти чедо!
ОтговорИзтриванеВ нашта махала преди много години имаши чешмичка. Народната власт я построи за народа, за да пие бистра вода до насита.
Да ама дойде костовашкото време и чешмичката пресъхна. После додоха едни булдозери и багери и ровиа, ровиа и сичко изпотъпкаха, а от чешмичката и помен не остана. Сигурно лично Костов ги беше пратил, за да не може народа да пий вода, а да купува бутилирана и да пълни гушата на Муравей, бял ден да не види дано!
Добре чи после Нашия Цар наново дигна чешмата, Господ да го поживи! На откриването Царя лично доде и ми каза:
- Бабо Коконице, пий бистра вода до насита, има и за теб, и за внучетата. Няма вече да купувате бутилирана. А господин Муравей Радев нека да си смени чипа. Пийте и бъдете здрави!
А аз му викам:
- Сполай ти Царю, жив да си ни! Че ако не си ти Костов пак ше доде да бутне чешмата, чумата да го тръшне дано!
И после му целувам ръка и му думам:
- Още сто години да си жив, бащице наш!