Седмицата ми беше тягостна - без- причина, може би лека депресийка. Хубави неща обаче имаше:
- Калин ми дари "Последния еднорог". Който не е чел тази книга - за първи път преведена на български - все едно е пропуснал "Малкият принц", "Алиса...", "Мечо Пух", "Магьосникът от Оз", "Питър Пан" и още ли вечни книги да изброявам... За мен са вечни, защото всеки възрастен - у когото е съхранена част от детето, което е било - винаги ще има намира нещо в тях. Нещо, което те ще му дават.
- Парите и формалностите за костно-мозъчната трансплантация на Дарина са вече налице. Заминаването в Израел е предстоящо. Не очаквах, че сред обикновените българи (не тежкарите по новините) да има толкова много добри и отзивчиви хора.
- Добрите хора, без всякакви организации и институции, които дадоха старта на кампанията за Дарина, май се готвят да не оставят този огромен опит за акумулиране на човешка енергия и да продължат - как, не знам - но очаквам. Ако това се реализира, аз писах на един от тях, че съм налице с всичко, което мога. С пари не мога, но имам доста познания, умения, компетентности и контакти. Тъй че се надявам. Надявам се за другите дечица като Дари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)