Следобяд си играх да модифицирам темплейта. Разкарах рамките от хедъра и го заковах вдясно. Сложих бекграунд цвят - по-блед нюанс на цвета на заглавието на постовете, преливащ се отгоре надолу към бяло, и гордо отбелязвам, че сама си го направих. В края на страницата смених линковете към по-старите и по-новите постове с иконки, като сложих иконка към началото на блога. Открих и как да оправя една дреболия, която от много време ме дразнеше - разделителните линии между постовете и между секциите на сайдбара излизаха не като плътна линия, а като прекъсната.
Докарах го точно както искам, въпреки недоброто ми знание на CSS и пълното незнание на Javascript. И за пореден път се убедих какво евристично средство е Google, спестяващ излишното запомняне на факти. В моя случай например, когато искам да реша практически проблем с дизайна на блога, а не да се уча на уебдизайн изобщо, не е необходимо да изучавам CSS и Javascript. Важното е да имам представа как искам да изглежда и да потърся с Google средствата да го постигна, което се свежда до модела на търсене. Дизайнът на блог е проста задача, но подходът работи при всякакви теми и проблеми, дори най-сложните.
Например когато четях "Кратка история на времето" на Стивън Хокинг, се запалих толкова, че задълбах в най-заплетените гъсталаци на физиката и стигнах до невероятно интересни идеи, които отпращат към самата основа на съществуването. Без Google това би било невъзможно, тъй като трябваше да имам систематична подготовка в областта на квантовата физика, теорията на относителността и т.н. А това не се "рентира", тъй като целта ми не е да вземам изпит или да се развивам в тази сфера, а да намеря отговори на сериозни въпроси, които ми възникнаха от книгата. Отговорите, до които стигнах, си струваха, защото въпросите бяха за същността на вселената и на съзнанието.
Всъщност така се постига истинското знание. Не с трупането на факти, а със задаването на въпроси и търсенето на отговори. Важното е да знаеш какво търсиш и как да го търсиш. Фактите сами по себе си са безполезно знание, ако не знаеш за какво и как да ги използваш. В този смисъл математиката може да се разглежда като опростен модел на познанието. Можеш да знаеш купчина теореми, но ако не знаеш как да ги приложиш за решаването на конкретна задача, ти нищо не знаеш.
За съжаление, в нашето училище цари култ към безполезното знание. Искат от учениците да усвояват и възпроизвеждат готови знания, а не да мислят. Ако бях учител и не трябваше да се подчинявам на учебни планове, програми и прочие министерско-образователни дивотии, щях още от началните класове да уча учениците как да използват Google и мисля, че това би развило много повече евристичното им мислене. Децата трябва да учат не алгоритми (точно определен набор операции за получаването на конкретен резултат), а евристични методи.
Обаче аз пак по любимия си табиет почнах поста с едно намерение, а стигнах съвсем другаде. Тъй че, връщайки се към блог дизайна в Blogger Beta, ето малко блогове с хакове и хватки за този, който иска да поиграе с изгледа и функционалността на блога си:
Blogger Tips and Tricks
Blogger Hacked
BloggerHacks wiki
BlogUniversity
Format My Source Code for Blogging
Freshblog: Blogger Hacks, Categories, Tips & Tricks
Hackosphere Blogger Beta Hacks
Testing Blogger Beta (now New Blogger)
Tips for Beginner Bloggers
Useful Tips and Resources for Lazy Bloggers www.mapelli.info
Blog Tips - Central Register
Dummies Guide to Google Blogger
Dummies Guide to Blogger for Beginners
Beautiful Beta
c# code format
ако си учител, можеш хем да се движиш по програмата, хем да преподаваш така, че децата да научат нещо, но е по-лесно да се оправдаваш с учебните планове и тъпите учебници. чудя се защо учителите не предложат други планове? всъщност миналата година мон събираше учители по различни предмети да обсъждат именно това, но те предпочитаха да обсъждат колко часове ще имат и дали ще има съкращения на учители ... и аз не съм съвсем по темата, ама :)
ОтговорИзтриване