Бездомните кучета, Мафиянски и Бойко Борисов

Бях на гости у новите стопани, които на Зооекспото осиновиха кученцето Арчи. Убедих се, че той е намерил истинския си дом, но ми стана тъжно за хилядите негови събратя по софийските улици. Гадна тема, особено като се сетя за епохата "Софиянски", упс!, грешка - епохата "Мафиянски". Общинското предприятие "Зоомилосърдие" - какво гавраджийско име! - години наред периодично правеше хайки за бездомни кучета, които избиваше по най-варварски начин, но това по никакъв начин не намали броя им. Не защото убийците работеха нефективно, а защото този метод за решаване на проблема е абсолютно погрешен.

При откриването на експото неговият патрон Бойко Борисов каза, че не е редно да се избиват бездомните кучета, което "трябва да знае и Румен Овчаров, но пък те от 50 години нас се опитват да избият, какво остава за животните!" Според него единственият верен, хуманен и европейски подход е кастрация на бездомните кучета и връщане по местата им. Така за 5-6 години популацията ще се ограничи в поносими размери. Именно методът "кастрация и връщане" трябва да се прилага в София, а не бездомните четириноги да се избиват. Резултатите от дейността на "Зоомилосърдие" по данни на директора на Националната ветеринарно-медицинска служба Жеко Байчев напълно потвърждават мнението на кмета:

Когато през 1999 г. "Зоомилосърдие" започва да функционира, бездомните кучета в София са около 50 000. За 3 години фабриката за убийства отчита 52 000 отстранени кучета. Огромният брой от тях са умъртвени, много малко са осиновени. След като до средата на 2002 г. са похарчени 1 541 096 лв., броят на кучетата е почти същият.

Това е закономерно, тъй като кучешката популация се подчинява на законите на екологията, според които свободна екониша, притежаваща хранителен ресурс, не остава празна. Дори и при най-висок процент на избиване, числеността й много бързо се възстановява за сметка на 1. увеличената преживяемост на останалите, 2. прииждащите кучета от градските покрайнини и околните села и 3. изоставянето/изгубването на домашни кучета.

Изследванията на Световната здравна организация, представени в стандарта "Guidelines for Dog Rabies Control" (Ръководство по контрола на беса при кучетата) в глави "The Dog Population in Urban and Rural Areas" (Популацията на кучетата в градските и селски райони) и "Planning and Management of Control Programs" (Планиране и ръководене на програми по контрол), са категорични - програмите за избиване са неефективни, а и скъпо струващи. Решението на проблема с бездомните кучета е в регулация на популацията в ограничени размери чрез кастрация и връщане на място. Те пазят територията си от прииждащите като същевременно не могат да се размножават. Преди да бъдат върнати, кучетата се ваксинират, което предотвратява опасността от пренасяне на болести.

Софиянски и заместникът му Борис Спиров, който се занимаваше с кучешкия проблем, много добре знаеха всичко това, тъй като немски организации за защита на животните работеха с наши организации по метода "кастриране и връщане" и нееднократно предлагаха на общината сътрудничество, включително и финансиране, за регулиране на популацията, но предложенията им последователно бяха отхвърляни.

Не знам кое мотивираше Мафиянски повече - популизмът или далаверата. Избиването създаваше измамно впечатление, че общината активно решава кучешкия проблем и така вдигаше рейтинга му. С изключение на малцината активисти на организациите за защита на животните, хората не знаеха, че това е абсолютно безполезно, а резултатите на "Зоомилосърдие" умишлено не се огласяваха. Кучешките трупове се возеха в екарисажа в Пловдив, където се преработваха в трупно брашно, а то се продаваше на ферма за угояване на свине. Минусите от избиването (безсмислени разходи и опасности от зарази) бяха за софийските граждани и данъкоплатци, а печалбите пълнеха частни джобове. Риторичен въпрос е дали варварската далавера вървеше без да бъдат "намазани" крадливите ръчички на Мафиянски и Спиров.

Ако кметските думи на експото не се окажат евтина самореклама, ще му запиша още една червена точка. Местните избори не са далеч и балансът на сметката, която водя, ще определи дали ще гласувам за него. Засега Бойко Борисов е на плюс, но ще продължа стриктно да го "бройкам".

Снимка: Малкият син на Цвети - Тито, горд стопанин на куче Арчи.