Преди време се оплаквах тук от необходимостта от специално обучение за обикновените потребители, желаещи да мигрират към Linux базирана операционна система, но сега разбирам, че не съм осмислила проблема докрай. Възприемах тази необходимост като неизбежна, а желаното решение виждах като работа на free software общността в посока такова обучение. Сега обаче попаднах на изключително интересна статия на bong dizon*, която промени оптиката, с която осмислях проблема (а също потвърди изходната ми интуиция за голямата роля на първоначалната трудност пред масовия потребител, свързана с операционната система.) Тъй като у нас са мнозина потребителите като мен, я преведох и я пускам - въпреки калпавия си английски, за който прося извинение. Коментарите след статията са също много интересни и предлагат още посоки за размисъл, но тях вече ме домързя да превеждам, на когото му е наистина интересно, мисля, че би се справил.
Първата свобода означава и свобода от сложността
Един аргумент за използването на FOSS под Windows
Идеята на свободния софтуер и софтуера с отворен код (free and open source software, по-нататък ще ги обозначавам с FOSS) е базирана върху 4-те основни свободи:
(a) freedom to run;
(b) freedom to study;
(c) freedom to modify;
(d) freedom to redistribute a program.
(На български от http://fsa-bg.org/bg/journalists_info/ - дефиницията за свободен софтуер, създадена от Фондацията за свободен софтуер (http://www.fsf.org/philosophy/free-sw.html), която синтезирано гласи, че свободен е само този софтуер (програма), чийто ползватели могат:
* свободно да го използват за всякакви цели;
* свободно да изучават как работи и да го променят за своите собствени нужди;
* свободно да разпространяват негови копия;
* свободно да усъвършенстват програмата и да разпространяват публично тези модификации.)
Изглежда, че по-голямо разпространение на FOSS може да бъде постигнато, ако усилията на дивелопърите бъдат насочени към първата свобода - свободата да го използваш, като при това важното е тази свобода да се разбира като "свобода от сложността". Често се забравя, че от гледна точка на обикновения потребител свободата да използваш програмата означава, че самата програма трябва да е user friendly (ох, как не мога да намеря българска думичка) и трябва да е лесно да се свали, да се инсталира и да се ползва. Тази свобода не означава нищо, ако възможността да се упражни изключва хората, които не притежават високи технически познания или умения. Без гаранция за "лесна употреба", за повечето потребители свободата да използват FOSS е празно обещание.
Сегашните FOSS операционни системи (оттук нататък FOSS ОС) са предназначени главно за компютърни маниаци, хакери и други технически напреднали дивелопъри и потребители. Въпреки че има известен напредък в разработването на по-лесни за инсталация и употреба FOSS ОС, като Ubuntu, те все още нямат "клик-клик-клик" леснотата на инсталация, характерна за популярните собственически ОС като Windows XP и MacOS. Нещо повече, дори при успешна инсталация на една FOSS ОС, потребителят обикновено трябва да се справи с липсата на драйвери, несъвместимостта с трети устройства или с трудностите при инсталиране на нови програми и софтуерни пакети. Обикновеният потребител иска програмата да работи след инсталацията, без да са му необходими специални познания или умения.
Най-простият и най-лесен начин да се разшири възприемането и употребата на FOSS е да се подтикнат обикновените потребители да използват не FOSS ОС, а FOSS програми в среда на Windows XP. Инсталирането и използването на програма като
OpenOffice.org (OpenOffice) върху Windows система вместо собственическия Microsoft Office е наистина съвършено свободно – то е свободно от сложност (OpenOffice изглежда и работи като Microsoft Office). Потребителите, които ползват FOSS програми под Windows, няма защо да се безпокоят за проблеми с драйвъри и други технически сложнотии. Windows е операционна система, която е много добре поддържана от производителите на хардуер и други устройства, както и от доставчиците на всякакви услуги. За обикновения потребител стойността, която трябва да заплати за Windows, не е висока цена за свободата действително и продуктивно да ползва компютъра си. Не трябва да се забравя, че истинската софтуерна свобода не е "свободата като безплатна бира", а "свободата като свобода". Свободата от сложността е е съществена и неотделима част от използването на една компютърна програма.
Освен OpenOffice, има много други FOSS програми, които вървят под Windows XP – Gimp (за графична обработка), Firefox (уеб браузър), Thunderbird (email), Audacity (аудиозаписи и миксване), и Gaim (за instant-messaging). Проекти като TheOpenCD, които пропагандират разпространението и употребата на FOSS програми в среда на Windows, спомагат да бъде популяризиран FOSS сред обикновения потребител. Първоначалното подтикване на потребителите да ползват FOSS програми в среда на Windows има и дългосрочен ефект. Когато FOSS общността най-сетне създаде FOSS ОС, която е лесна за инсталация и употреба като собственическите ОС, потребителите няма да имат проблем да преминат към нея, тъй като програмите, които ползват и харесват, ще вървят в такава среда.
* bong dizon e адвокат и преподавател в юридическия колеж на Филипинския Университет и поддържа lawnormscode - изключително интересен сайт, посветен на правото, технологията и обществото. Целта му е да изследва как законите, социалните норми и софтуерът влият и определят социалните явления и проблеми, появили се с информационното общество.
Здравей, макар че следя блога ти от известно време до сега не съм коментирал. Този път обаче не мога да пропусна. Въпреки че повечето хора считат Windows за по-лесна система от различните дистрибуции на Linux, това обикновенно се дължи на навиците им, а не на конкректни факти. В повечето случаи става дума просто за страх от непознатото.
ОтговорИзтриванеНапример в повечето съвременни дистрибуции има програма за управление на софтуер с която почти всяка програма която ще ти дотрябва е на няколко кликвания с мишката. Няма нужда да я търсиш из интернет и да я сваляш, нито трябва да се отговаря на въпросите на инсталиращата програма. Да не говорим за търсенето на крак или серийни номера.
Също така има Linux дистрибуции като Knoppix и Тиликс които може да се инсталират за по-малко време от Windows, като междувременно може да си използваш компютъра. Например последният път когато инсталирах Knoppix системата си разпозна всичко на компютъра, намери си нстройките за интернет сама и на мен ми оставаше само да пусна инсталацията от старт менюто. След като тя започна си пуснах да гледам филм от твърдият диск и още преди да е свършил имах инсталирана Linux система с всички необходими програми. Това е нещо което нито Windows нито MacOS биха могли да предложат. Да не говорим за липсата на вируси и всякакви гадини от този род.
Съгласен съм с Endymion, GNU/Linux и всичкият свободен софтуер е много по-използваем и удобен. Дори и когато става дума за команден ред, не за графични приложения... В Windows е ад да се работи в команден ред. Давам краен пример, примерите с графични програми са лесни.
ОтговорИзтриванеПрегледах статията, която свързваш и според мен е пълен FUD.
Доколкото разбирам, това е правист, който декларира близост с EFF (Electronic Frontier Foundation), поне ги е сложил в препратките си. Моята представа за EFF не включва такава позиция, като изложената в статията. Четирите свободи са взаимно свързани и няма по-важна, освен това всички пропаганди "дайте да направим еди-какво си със свободния софтуер" за щастие са се удряли в стена, защото са се отклонявали от идеята, която е и развитието да е свободно. Когато и където има нужда от "клик-клик-клик", то се осъществява.
А когато няма нужда, неразбиращи от свободен софтуер прависти пишат статии. Нищо против правистите, има някои, които са в час ;)
П.П.: Като видях какво заявление за правата е поставил... (c) Bong Dizon. All rights reserved. Subject to fair use. Има възможност да си в нарушение, като си превела статията му. Всички права за копиране (тук се включват и производните версии, каквато е преводът) принадлежат на автора. "Fair use" не би било редно да покрива пълен превод на статията. (Въпреки че в американски съд всичко това би могло да се тълкува всякак, едва ли има прецеденти за пълно ползване на произведението под fair use - най-малкото филмовата, музикалната и книжната индустрия не биха позволили такъв прецедент да се появи...)
Тоест сигурно трябва да искаш разрешението му, за да я преведеш... И това е правист, който ми говори за свободен софтуер... Блях!
@Endymion
ОтговорИзтриванеНавиците са също конкретен факт. Т.е., конкретен факт е, че огромната част от масовия потребител е свикнала с GUI тип Windows и програмите да си вървят без да трябва да учи нещо особено. Идеята на автора е, че фактът на тези навици трябва да се използва.
Доколкото знам, Knoppix се стартира от диск, тъй че какво се инсталира?
Знаеш ли някъде да прочета за Knoppix и Тиликс, обаче на език не като за професионалисти, а като за advanced user? Смея да твърдя, че съм такъв и мисля да опитам с някоя от двете. Ако успея да се преборя сама да инсталирам ОС и да подкарам всичко, подробно ще го отразя, пък и ще напиша на автора, белким го отрази и той :) Дано не си прецакам системата обаче, уау, един път тръгнах да боря самичка една Fedora (доста самонадеяно от моя страна) и приключих с инсталиране на Windows :(
@turin
Статията излага ггледната точка на масовия потребител, от която самият израз "команден ред" звучи ако не като проклятие, то като абракадабра.
Не мисля, че авторът противоречи на основните идеи на EFF. Според мен той предлага подход за прилагането им. Този подход не е насочен към общността на дивелопърите на свободен софтуер, следователно не променя нищо в същността на свободния софтуер и не заплашва свободното развитие. Той е насочен към тези, които се занимават с - грубо да го нарека - пропаганда и имплементация на свободния софтуер. Примерно, следвайки този подход, хората, които се мъчат да убедят нашето правителство да се обърне към свободния софтуер, биха могли да предложат като за начало държавната администрация да премине към Open Office, оставайки си в Windows среда. Мисля, че това ще е по-лесно да се приеме, тъй като елиминира голяма част от сега съществуващите официални възражения против свободния софтуер (някои от които основателни, например необходимостта от значителен брой обучени администратори и прочие). А когато това стане факт (ех, мечтиии!), стъпката към преминаване към Linux ОС ще е много по-лесна и естествена.
Струва ми се, че ти разглеждаш софтуера като нещо, абсолютно откъснато от другите сфери на живота, едва ли не като чиста наука или чисто изкуство. От гледната точка, на този, който пише софтуер, това е точно така. Обаче ако го разглеждаме не като код и създаване на код, а като функциониране в реалния свят (в който огромната част от хората не са програмисти), то става дума и за право, и за икономика, и за психология, и за социология, и за културология... Т.е., идеята ми е, че едно е софтуерът като код (за което наистина един правист няма какво да каже); а съвсем друго - софтуерът като социален феномен. Идеята на самия сайт е такава - изследване на софтуера като социален феномен.
Заявлението за правата е в типичната форма, която срещам по американски академични сайтове. И мен fair use ме озадачи, затова порових и разбрах, че макара да няма общоприета легална дефиниция (знаеш, че по англосаксонското право е доста чешитско), то си прав, че пълнотекстовото възпроизводство (и в превод) не влиза в това понятие. Поради което писах на автора за разрешение, което той бе така любезен да ми даде. Грешката е моя - че не упоменах това изрично. В случая няма противоречие с идеите на свободния софтуер, защото статията не е софтуер. Ако авторът беше декларира близост до свободната култура и беше пльоснал този копирайт, щеше да има противоречие, но случаят не е такъв.
Knoppix наистина си работи от диска, права си. Но точно поради тази причина е е способен да открие и подкара почти целият хардуер които съществува за PC. Но освен това той си има и програма за инсталиране на твърдият диск, така че ако ти хареса да можеш да си го инсталираш. Давах примери с него и с Тиликс(който е българска версия на Knoppix) в предишният си пост понеже инсталацията от такова CD е най-лесният начин за инсталиране на операционна система, а и вероятността да объркаш нещо клони към нула. Единственото по-странно нещо по време на инсталацията е че трябва да си направиш два дяла за Linux - един за самата система и един за swap файл (поне равен на размера на RAM паметта).
ОтговорИзтриванеТвърдението че програмите си вървят без да трябва да се учи нещо особено важи само за хората които от дълги години работят само с Windows и са свикнали с неща като търсене и променяне на настройки в Registry, използване на затворен софтуер за който не е ясно каво точно прави с личната ти информация докато работи и профилактичното преинсталиране на системата.
И последно за документацията. На български има една доста добра книга за Debian - www.debianbookbg.org, но за съжаление е малко поостаряла. Също така Григор е написал едно много добро представяне на Knoppix тук. Също така тази страница е една много добра отправна точка. Разбира се не трябва да се забравят и официалните сайтове - Knoppix, Debian и Tиликс.
П.П.
Аз също имам много сериозни проблеми с Fedora. Ето тук може да се намери статия от един дългогодишен потербител на Fedora защо тя не става за десктоп система за начинаещи.