Бебето владее Абсолюта

Гледах някаква симпатична американска комедия "Бебета гении", в която се изкефих на две неща. На виртуозната работа на асистента, който е работил с бебетата (имаше дузина бебета на възраст 1-3 години), така че хем изглеждаха напълно естествени, хем всяко беше ярка индивидуалност. Всъщност присъствието на бебетата с техните реакции правеше филма приятен, иначе би бил средна хамериканска боза.

Другото, което ми хареса, е много по-сериозно: идеята, че като се родят, бебетата знаят и разбират всичко, владеят Абсолютната истина (защото са имали хиляди прераждания). Но някъде към 2-годишна възраст, когато започват да проговарят, започва Преходът им към възрастните, който всъщност е загуба на цялата истина, на цялото знание за вселената и битието. Те се учат на конкретните неща, на които възрастните ги учат, но губят онова голямото Цяло, което са владеели.

А какво разбираме ние под "истина и знание"? За нас това е нещо рационално, логично, прагматично... В основата на идеала ни за истина и знание като костна система е математиката. Но това е в западната, юдео-християнската цивилизация. За японската, китайската, индуската цивилизация далече не е било така.

Част от съвременните психонавти пък търсят като че ли пътя обратно на Прехода, там, в началото, където няма абстракции, логика и понятия. Т.е., в известен смисъл психонавтът се връща към Аз-а, който е бил, преди цивилизационните наслоения. Това последното го предполагам на база четене и разкази, защото нямам опит в психонавигирането. Иска ми се да опитам, но е много важно с какво и с какъв водач. А аз не бързам за никъде.