За мен и депресията ми

"Към 35-тата ми година установих, че имам проблеми с алкохола. Ходих по лекари, по групи, нещата ту се оправяха, ту пак се влошаваха. ОТКРИТИЕТО ми бе д-р Рали Димитров, при когото започнах да се лекувам през 2001 г. Той бе категоричен, че проблемът при мен не е алкохолът, а депресията и личностовото разстройство, а алкохолът е тяхно производно и затова години наред не можех да се справя с него. Спирах, понякога за дълго, но се чувствах гадно, тъпо, ужасно и в крайна сметка пак почвах. Защото истинският проблем е моята личност, по-точно разстройството й, всичко това усложнено от периодичната депресия, с която се запознах за първи път на около 9-годишна възраст (но това е друга и дълга история), а алкохолът бе фалшивото “лекарство” за справяне с тези проблеми. Нещата са усложнени, защото депресията е на фона на предварително тежко личностово разстройство.

Без значение дали ще слагаме медицински етикети (личностово разстройство, алкохолна болест, алкохолна злоупотреба и т.н), ми се струва, че много от хората с алкохолни проблеми са в подобна на моята ситуация - имат проблеми със себе си и когато успеят да спрат алкохола, се изправят пак пред проблемите си, което е толкова гадно и несправедливо, че тайничко се питат “е, и за какво беше всичко това”, имайки предвид спирането на алкохола. Защото целта на човек в живота не може да е да живее трезвен, а да живее здрав и щастлив. А колцина нещастни трезвеници познава всеки от нас?

При мен за личностовата промяна голяма роля изигра терапията с антидепресанти и тимостабилизатори, но те не бяха достатъчни, пък и аз в началото не ги пиех редовно. 3 години ги пиех и ту “влизах в правия път”, ту пак правех някоя простотия или се затварях в депресията си, докато дойде някакъв момент - може би на натрупване у мен, може би на щастливи случайности, а огромна роля имаха и непрекъснатите срещи с Рали - и нещата започнаха да се променят. В промяната влизаше и чувството, че тя, самата промяна зависи от мен - в смисъл, че се изпълвах с увереност и желание за откриване на нови неща у мен и у света.

Мисля, че промяната започна от една психотерапия, за която съм изключително благодарна на психотерапевтката Елка Божкова. Бях затънала в самосъжаление, отчаяние и безнадеждност, когато приятелка ми каза за една групова психотерапия (краткосрочна, фокусирана към решения психотерапия) в дневния център на психиатричния диспансер в Медицинска академия, която при нея дала много добър ефект. Реших да отида, така и така нищо не губех. Всеки ден трябваше да бъда там в 8.30, като заниманията продължаваха докъм 12.30. Беше ми ужасно трудно, защото мразех да ставам толкова рано, гадно ми беше сутрин, чак късно следобед и вечер започвах да се чувствам човек - това ми е било проблем цял живот, откак се помня, някакъв вид страх от света, от необходимостта да участвам в света, да поемам отговорност. Обаче груповите занимания там ми станаха интересни и не се отказах да ходя (както предполагах, че ще стане). Постепенно, с всяка нова сутрин започнах да се изпълвам с гордост, че постигам нещо, че правя нещо за себе си, че съумявам да постигна нещо, без нещо или някой да ме принуждава (защото ходенето на работа е вид принуда и когато не ходех на работа, никога не съм ставала рано). Знам, че е тези думи изглеждат смешни, отнесени към нещо толкова дребно като сутрешното ставане, но за мен това е било цял живот сериозен проблем, който ме е било срам да споделя с когото и да е. В групата имах няколко интересни и важни за мен преживявания, които още повече ме накараха да се разровя в себе си и да се размисля.

И като се размислих, си намерих работа - не такава, каквато очакваха близките ми, а такава каквато ми се искаше на мен. И тя ми хареса, макар че от общоприетата гледна точка не беше престижна и не ми отговаряше. Аз обаче се чувствах добре с нея и това още повече ме изпълни със самочувствие - че правя нещо така както аз искам, а не както “те” ми казват. В случая “те” означава обществото, общественото мнение, вкл. предразсъдъците. Осъзнах, че цял живот съм се стремяла да бъда “както трябва”, както се е очаквало да бъда, което ме е подтискало и изнервяло, и че в крайна сметка е по-важно да бъда автентичното си “аз”, а не да се стремя неуспешно да бъда някакво идеално “аз”, което другите изискват от мен - независимо дали реално изискват, или аз си мисля, че изискват.

Една от причините да ми харесва работата, беше, че имах възможност да чета много книги. А между другото в последните години бях попрестанала да чета хартия, само на екран четях. И си върнах навика за четене и разбрах какво количество книги съм пропуснала в последните години, заровена в депресия, самосъжаления и алкохолни изцепки.

Преоткрих и музиката. Казвам “пре-”, защото както с книгите, някога много слушах музика, но това беше останало в миналото. Преоткрих я случайно - чрез Big Brother 1. Хареса ми музикалната тема на шоуто и се поинтересувах, оказа се, че у нас се пуска гръцката тема, която е ремикс на английската тема - Big Brother Theme на Element Four. Под това име пуска Paul Oakenfold, трекът е по-дълъг от тв темата и още повече ми хареса. Съвсем ми хареса пък това, което прочетох за него в Интернет - че той е в основата на Ибиза звука в клубната музика (а историята на Ибиза я знаех). Започнах да ровя с емулето и с WinMX (друг Р2Р клиент) за негови неща и колкото повече намирах, толкова повече ми харесваха. Особено ми хареса едно - Essential mix (Full Moon Goa Party) - направо нечовешко. И естествено се заинтересувах от него, оказа се, че това е знаменит сет, който той пуска по ВВС за Коледа 1994 г. и от който тръгва гоа манията във Великобритания, щото тя дотогава е ъндърграунд, и оттам в Европа. Тук вече нямаше начин да не се поинтересувам що е гоа, що е психеделик, що е транс и оттам вече почнах по опис да слушам класици на транса - Astral Projection, Hallucinogen, Infected Mushroom и т.н. И се зарибих жестоко на гоа и психеделик транс. А това не е само стил музика, оказа се, че това е култура. И тук става вече много дълго да разказвам, но този път ме отведе много, много надалеч… Започнах да откривам толкова много неща, които някак си се бях изхитрила да пропускам около себе си..

Сега успях яко да се олея Но мисля тоя път да се хвана здраво и да се измъкна. Защото промяната в мен остана. Аз вече не се чувствам същата нещастна, болна и виновна."

Това писах преди повече от месец. Сега откривам нови смисли в него, затова го копипействам тук.