Екзистенциалният страх като спасение

Зад тая научно и сериозно звучаща дума се крие 5-дневен запой (на моя милост). С всичките ала Достоевски размисли - какъв е смисълът като такъв. Въпросът е безспорно основателен, конкретните причини, които провокират това също - няма да ги описвам, по една истинна причина. В света се срещаме с много по-силни неща от екзистенцията, и с други, които мислим за по-силни - и ако тръгнем по обяснителната линия "аз декомпенсирах, защото срещнах нещо, по-силно, нещо, с което не мога да се справя, по-добре да си вдигна бялото знаме", "аз не мога да се справя, защото ме е страх от всичко, което мисля, че е по-силно от мен." Затова спестявам описанието на битовизмите, които ме изкараха от равновесие, тъй като истинската причина не е в тях, а в мен. Не те са са по-силни, аз съм по-слаба. Истинската, базисната причина е в мен. Не те ми всяват страх от тях- аз си всявам страх от тях. Ще спестя всичко за тях, не само защото е глупаво да се оправдавам, а и защото излязох с нов опит, който научих. Дълбинните човешки преживявания имат предназначение, а то може да се дефинира с (не)способността на човешкото същество да се справи със своя страх. Никой не може да е причина за страха ми освен мен. Няма да си спестя маркирането на свинщината ми - 4 дена пих като змей. На петия разбрах, че съм стигнала дъното на болката и безсмислието, където вече го няма и страхът, и само в моите сили е да изляза. Мисля, че сега съм излязла. С прозрението, че силата за излизане от най-дълбоките бездни е само моя - отказ от страха. А отказът от страха е в отвъдното, в трансцедентното, с други дума - Бог, съдба, дао и както още всякак го наричат . Но и това друга тема на любимия Райчев. Цялата наша сила е в Отвъдното и са щастливи тези, които съумеят да го открият.