Споменах го някак неутрално, разчленявайки го с интелектуалния скалпел - социален, личностен и всякакви динамични мисловни схеми. Аналитичните модели безспорно са работещи за осмисляне и справяне с феномена. Но при тях се губи нещо много важно - безсмисленият болезнен Хаос, болка, Дионис, дълбинната хтонична цялост. Струва ми се, че това дълбинното, антицивилизационното и антиеволюционно начало е глъбинното нещо, които привлича хората (в частност мен) към саморазрушителни поведения. Защото това познание - чуждо на Аполон, на разума, носи нещо много по-дълбоко. То дори не може да бъде изказано с думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)