Отговорност

Поредната глава от ходенето на майка по здравеопазните мъки. Най-сетне с всички необходими документи отиде в Окръжна болница, където правят въпросната дилатация. Лекарят я прегледал и казал, че не била толкова зле, че да й правят. Тя обяснила, че кардиологът, който я праща, й казал, че е много зле. Лекарят от Окръжна й казал, че ако толкова иска дилтация, да си направи тест на велоергометър и да дойде с него, за да прецени. Майка се върнала при кардиолога, който се разкрещял по адрес на тези от Окръжна - не виждали ли, че е в прединфарктно състояние, какво искали, да получи инфаркт на велоергометъра ли. Това не способствало за спокойствието на майка, а нещата станали съвсем зле, когато й казал, че няма да й даде направление, ако иска - да отиде в Националната кардиологична болница, където също правят дилатация. Тя се върна вкъщи фучаща и зла. Как ли не я успокоявах, защото точно така се получават инфарктите. В крайна сметка се разбрахме да отиде, защото това е т.нар. трето мнение. Все още се колебая дали става дума за безхаберие или за трудна диагностика. Има и трети вариант - циничен прагматизъм: отказват не защото не се нуждае, а защото е на 70 години. Това е "нормална" практика, но за нея не се говори - мълчаливо отказват по-скъпите видове лечение на възрастните, защо да се "инвестира" в тях. Както и да е, засега няма да правя заключения, но явно ще трябва след третото мнение да потърся информация, защото не вярвам като цяло на българските лекари и това ми недоверие досега ме е спасило от много проблеми. Това е лошо, защото ще поема отговорност с извода, до който ще стигна. Тя ми вярва на мен повече отколкото на инцидентно срещнатите лекари (а нейните срещи с лекарите са само такива, което е безотговорно от нейна страна). характерът й е такъв, че тя ще си вземе решението, независимо от това, което й кажа, но пък материята е такава, че с това, което ще й кажа, ще й повлияя да мисли в определена посока. Т.е., аз не мога да й кажа "(не) прави", но описанието на състоянието й, което ще направя, ще е по същество такъв съвет. Което именно е лошото, защото става дума за живот, да беше за пневмония... За мен е лесно да взема решение, тъй като вярвам в медицината като такава, обаче за нея... Искаше ми се лекарите да са единодушни, т.е. да си поемат отговорността.