неделя, 8 декември 2013 г.

АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ



АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ

Доц.д-р инж. Пенко Гюров

Един човек бил прочут сред хората със своя краен песимизъм. Когато го попитали защо е такъв, той отговорил, че причината за това е безкрайният оптимизъм на другите хора.
Песимизъм или оптимизъм навява в душите и умовете ни човешката история и нейният бъдещ ход? Изборът е наш – според идеологията, която изповядваме. Ако приемаме, че светът е несправедлив, трябва ни идеология, която предлага неговата промяна, а ако приемаме, че той е възможно най-справедливият, намираме опора в идеология, чиято главна цел е да го опази такъв какъвто е.
През 1988 г. в една своя лекция, изнесена в Чикаго, американският японец Френсис Фукуяма лансира удобната или оптималната за американската политика теза, че е настъпил краят на историята, тоест краят на борбата на идеологиите. Защо? Защото човешката цивилизация не може да предложи някаква общоприемлива алтернатива на съществуващия либерален капиталистически (и американски) модел демокрация. Шест месеца по-късно пада Берлинската стена и започва разпадът на т.нар. социалистически лагер в Европа. Фукуяма е обявен едва ли не за пророк, преминава на работа в администрацията на Белия дом, развива по-нататък темата и в 1992 г. издава своята книга „Краят на историята и последния човек”. Книгата става веднага бестселър и предизвиква много спорове, одобрения и възражения по цял свят.
Идеологиите са бойното поле на философията. Там е тяхната сила. Практиците в тази област са политиците. Те се хранят от идеологии. Те ги внасят  и насаждат в съзнанието на обикновените хора и ги убеждават, че в живота няма нищо по-важно от идеологията, която изповядваш. В нея, казват те на същия този обикновен човечец, са скрити и хлябът, и ножът, решаващи за това как си живял, живееш и ще живееш.
Днес според философите и политиците в управлението на обществото са възможни само две успешни идеологии – социалистическа и капиталистическа. Досега непротиворечива, компромисна между двете не е открита.
Естествено да обявиш едната от двете идеологии за мъртва, а другата за победител в състезанието помежду им е голям разкош в мисленето и прогнозите, които правиш. Това е и грешката на Фукуяма. Светът не може да бъде еднополюсен – така той спира да се развива. Не може да бъде и двуполюсен, но многополюсен вероятно – да. Друг е въпросът, че може да се постави под съмнение правото на съществуване и на двете идеологии. Доколко те са вечни? Не може ли без тях? Според мен един подобен анализ заслужава внимание и може да бъде полезен в много аспекти на проблема. Най-малкото, за да помогне за намирането на необходимия компромис между тези две идеологии, ако такъв съществува.
За да разберем историята на обществото, неговото минало и бъдещо развитие, трябва да познаем и анализираме не само човека като част от обществото, но и човека като индивидуалност, която се променя непрекъснато. С други думи, трябва да разберем какво представлява човешката личност. Разбирането на човешката личност означава да опознаем човешкия разум и неговите биологични регулатори, тоест чувства и мотиви, които го ръководят в даден раздел от времето. Очевидно в този случай трябва да можем да създадем модел на човешката личност и нейната зависимост от времето, в което тя живее.
Моделирането на тези най-сложни големи системи, каквито са човешката личност и човешкото общество, е много трудна и в някаква степен непосилна задача. Това е възможна работа за една интердисциплинна сплав между науките биология, психология  и социология.  Вероятно когато тази сплав от науки се научи да оценява не само качествено, но и да измерва в съответни числа историята, настоящето и бъдещето на отделната човешка личности и на обществото като цяло, ще можем да ги управляваме повече или по-малко успешно. Дали е вярно това? По-скоро не, отколкото да. Впрочем едно е пределно ясно – без да познаваме напълно човешката единична личност, не може да проектираме и създаваме нови общества.
Днес човекът, по-точно човешкото общество е изправено пред три опасни съвременни реалности, които налагат тяхното най-бързо осмисляне и реакция спрямо тях. След това можем да се занимаваме с проектирането и изграждането на нови по-справедливи общества. Кои са те?
Най-напред предсказваната и възможна екологична катастрофа на планетата, после – крахът на реалния социализъм, но който бяхме свидетели и участници, и накрая – вероятната или очевидната вечност на капитализма, тоест на обществения строй, в който трябва да живеем ние и за съжаление нашите деца.
Кое е общото тук? Защо това са опасности, които трудно ще осмислим и преодолеем? Коя е общата причина за нашата безпомощност пред тези идеологии? Може би биологическата същност на човека? Ако размислим добре, оказва се, че хората не са ангели, тоест не са и не могат да бъдат идеални. Те няма доброволно, в резултат на разумен анализ, да спрат сега съществуващото безумно изтощаване и грабеж на природата. Те няма и да направят необходимите изводи и действия от самоунищожаването на единствения възможно по-справедлив обществен строй на земята. Те ще се примирят и дори ще подкрепят безконтролното господство на вечната несправедливост и експлоатация, тоест на капитализма.
Отново възниква въпросът „Защо?”. Това са идеали, идеални построения или по-точно идеологии – привилегировани гледни точки, които обясняват всичко и предлагат идеални, неосъществими решения. Неосъществими, защото противоречат на биологичната същност на човека и сума сумарум на това, което наричаме исторически ход на обществото.
Човек в своята обществена същност ражда непрекъснато идеали и идеологии. Така светът му се струва че става по-обясним, по-управляем и по-справедлив. Това, разбира се, не е вярно. В същото време в своята биологична същност човекът непрекъснато ги унищожава или дезавоира, развенчава – те противоречат на неговите инстинкти, потребности, интереси, убеждения.
Съществува блестяща Марксова мисъл: „теорията става велика сила, когато овладее масите”. Всички я повтарят и ползват, но не я продължават. Каква част от тези маси? Колко процента от хората? В продължение на колко време? Всяка теория ли? А ако е погрешна?
А може би хората биологично се оказват неподходящи, когато са обединени в общество да приложат една дори правилна теория, идеология или идея и да я доведат до победен край? Очевидно те са осъдени съгласно своята биологична същност да унищожават старите и непрекъснато да създават нови идеологии с надеждата най-новата да се окаже последна и най-правилна. Защо неподходящи по своята биологична същност? За съжаление историята и развитието на човешкия род го доказват. Ако внимателно разгледаме и анализираме разполагаемите изследвания върху човешката същност чрез обединените усилия на науките биология, психология и социология и ако към това добавим фактите и идеите от историята, а може би и от най-известните произведения на литературата и изкуството, ще направим неутешими изводи за биологичната същност на човека в обществото и вън от него. Впрочем към тези неутешими изводи може да бъдат добавени и данни и резултати от съвременните социологически изследвания на човека и обществото. Ето основните от тези изводи:
- хората не са еднакви, по-скоро са силно различни в своите потребности и в силата на своя характер. Изследователи твърдят, че тук съотношението, тоест разликата е почти 1:3 в характера и до 30% в потребностите;
- хората могат да бъдат цялостно променяни чрез влиянието на средата, която ги заобикаля, и чрез целенасочено възпитание и просвещение. За съжаление това според много изследователи се отнася само за около 30% от хората (преко сили 40%);
- хората са по-скоро егоисти, отколкото алтруисти в своя живот, като тук съотношението според изследователите надхвърля 70% в полза на егоизма;
 - колективното начало в мисленето и действията на хората спрямо присъщия им индивидуализъм в същото това мислене и действие не надхвърля  20%;
- интересите поне на 80% от хората надделяват над техните убеждения или по-скоро променят тези убеждения в посока на техните интереси;
- поне половината от хората считат, че животът е несправедлив спрямо тях и богатство не може да бъде придобито по друг начин, освен чрез ограбване на другите хора;
- не по-малко от половината от хората вярват, че има или искат да има Бог, но в по-малко от една четвърт от житейското време, с което разполагат, изпълняват или зачитат изискванията на религиозния морал и конкретно десетте божи заповеди.
Какви най-общи изводи могат да бъдат направени от така обрисуваната биологична същност на човешката личност? Очевидно неутешителни. Ето.
Човекът е странно единство едновременно от любов и омраза към идеологиите – без тях той не може, но и никога не се оставя напълно да бъде овладян от някое от тях. Тази любов включва непрекъснато изграждане на привилегировани гледни точки и тяхното пак непрекъснато разрушаване. Накратко до какво води това?
Човекът е убеден, че по-справедлив свят съществува и трябва само да бъде открит, измислен, намерен. По възможност тук и сега. Когато това не стане (а то винаги не става), трябва да има виновни хора и предишни човешки заблуждения. После пак и пак – безспир.
В този смисъл силно ме тревожат фактите и събитията от старата и най-новата история. Непрекъснато, безспирно се появяват нови теории и нови вождове, които ни обясняват, че ще ощастливят ни повече, ни по-малко, а цялото човечество, че светът благодарение на техните идеи и практики ще стане по-справедлив и човечен. И когато това не стане, а то винаги не става, защото реалността е много, много различна от предложените и новоизлюпени теории, тогава трябва да се потърсят виновните – хора, идеи, дори народи. Пак тогава се налага в името на великите цели да се приложи малко, съвсем малко насилие, за да тръгнат нещата в правилната посока. Да, малко насилие срещу неубедените, неразбиращите, пречещите. После още малко и още малко, докато стане много и хората започнат да се бунтуват срещу него, да разлюбват старите и да залюбват нови идеи и нови вождове.
Какво общо има всичко това с Фукуяма и защо „анти-Фукуяма”? Просто се страхувам, че отново ни пробутват едно-единствено решение, една-единствена идеология – капитализмът, бракосъчетан с либералната демокрация, е вечен, той победи социализма и няма друга алтернатива.
Не съм съгласен – първо, защото видяхме, че всички идеологии са лъжливи и второ, винаги е добре да има и друг изход.
Ако сме последователни в настоящото изложение, трябва да се върнем към оптимизма и песимизма. На един житейски кръстопът да си направят раздумка се срещнали в своя път към хората много от най-известните притчи. Между многото имало една много малка притча, която била много, ама много тъжна. Всяка от притчите разказвала на останалите колко е интересна и каква голяма поука и мъдрост носи на хората. След всеки разказ малката и много тъжна притча питала всяка разказваща притча: „Хората разбират ли, използват ли поуката, която има в твоя разказ?” Всяка от големите притчи отговаряла: „Не, даже правят обратното. След като изслушала своите посестрими, малката и тъжна притча казала накрая: „Сега навярно разбрахте защо съм толкова тъжна.”
ЗАБЕЛЕЖКА: Част от оценките и идеите, изложени в настоящата лекция, са почерпени от книгата на Н. Амосов „Энциклопедия Амосова – Раздумья о здорове”, издадена в Москва през 2005 г.

3 коментара:

  1. Анонимен20:28

    Фукуяма когато го е казал е имал предвид МОНЕТАРИЗМА, и неоконсерватизма - неолиберализма - икономическият либерализъм плюс политически и държавен консерватизъм - разбити на пух и прах от Голямата депресия. Но монетаризма на Милтън Фридман е обещавал край на конфликтите.

    Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум?

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен20:33

    Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен20:36

    След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит.

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)