четвъртък, 21 март 2013 г.

Най-голямата опасност пред нас сега е отказът от политика

Ще си направя експеримент. Със своите читатели и същевременно със себе си. Ще публикувам важни, основополагащи за тезата ми, изложена в заглавието, цитати, а накрая ще посоча автора им. Играта е очевидна - дали ще се съгласиш с неговите мнения, а накрая името на автора ще те накара да търсиш подмолна конспирация или ще си кажеш "да, не го харесвам, но е умен". Моята игра ще я кажа накрая, защото не е толкова интересна за четящите блога ми.

Ето какво ни каза тия дни тайнственият засега автор:

Протестът не успя да излъчи нито лидери, нито ясни послания и причината е, че той беше не просто протест срещу политиците, но и срещу политиката. Но ако обърнем гръб на политиката, как да решаваме споровете си? Например едно от често срещаните искания е за 50% гражданска квота в регулаторите. Идеята е добра, но как да изберем кои граждани да влязат в гражданската квота? Когато става дума за строежа на писти в Банско например, кой искаме да ни представлява - гражданите, които протестираха, защото искат да се строят писти, или гражданите, които бяха на улицата, защото не искат да се строят писти?

Липсата на ясно изразена надежда и алтернатива е това, което най-много ме притеснява. Хората казват "не може повече така да се живее", но пред урните те ще избират между партии, срещу които излязоха да протестират.

При такъв тип кризи протестите често изхабяват енергията за промяна и мнозина започват да мислят не как ще променят страната, а как ще я напуснат
 

Това създава едно потискащо усещане за стагнация. Видяхме гражданска енергия на улицата и хора, готови да защитават правата си, но ми е трудно да си представя политическото решение, което ще убеди хората, че тази енергия ще бъде използвана за позитивна промяна. И това е риск за бъдеща политическа криза.

Загубата на доверие в институциите на този етап се изрази в мирен граждански протест и това е най-хубавото, което можеше да се случи, но ако не намерим начин да използваме гражданската енергия за решаване на конкретни проблеми, следващата форма на протест може да е неплащане на данъци и сметки, а това е краят на една държава.


- Значи ли това, че моделът “сменяме правителства, но не политики” е изчерпан?
 

- Да. Досега всички криза в страната са се решавали чрез договаряне вътре в елита. Така беше и през 1990-а, и през 1997-а. Днес такова договаряне е трудно, а и няма да бъде достатъчно, защото сега обществото не е разделено на ляво и дясно, а на горе и долу. За жалост, когато делението е горе-долу, е много трудно да се управлява и единственият ни шанс е да върнем политическите разделения в обществото. На хората трябва да бъде предложен реален избор с ясното съзнание, че те могат да вземат решения, които да направят ситуацията още по-тежка. Само ако хората избират политика, а не просто политици, страната би била управляема. Моето мнение е, че щеше да е добре, ако  паралелно с тези избори се проведе референдум за национализацията на ЕРП-тата Лично аз бих гласувал против. Но хората трябва да знаят, че те вземат решения и носят отговорност за тези решения. Ние никога няма да имаме работеща политическа система, ако не позволим на хората да носят отговорност за конкретни политически решения.

Истината е, че добрите демокрации работят, защото са израснали от негативния опит на гражданите. Днес хората мислят, че могат да искат понякога абсурдни политики, защото очакването им е, че ЕС или някой друг така или иначе няма да позволи това да се случи. Моето разбиране е, че хората трябва да разберат, че ако гласуват за партия, която иска да излезе от ЕС, ние ще излезем от ЕС.


В обществото има толкова гняв и омраза срещу политическата класа (в нея влизаме и политолози и социолози), че не са много нормалните хора, желаещи днес да се занимават с политика. А както казват белгийците, когато си отидат отвратените, остават отвратителните. Днес хората мечтаят за правителство, което прилича на компютър: задаваш програмата, натискаш enter и компютърът прави това, което му е поръчано. Истината е, че улицата не знае как да направи този компютър. Хората настояват да ги управляват експерти, но такива, които никога не са били във властта, или близо до нея. Компетентността обаче предполага опит. Представете си, че за да намалим катастрофите по пътищата, решим, че професионални шофьори могат да стават само тези, които нямат книжка. Нещо подобно се иска днес по отношение на управлението на страната.

По ирония на съдбата България бе лицето на европейската парадигма "сменяйте правителства, не политики". Нейният курс на фискална дисциплина, въпреки слабите институции и високата враждебност на избирателите, убеди мнозина, че моделът може да проработи във всички членки на ЕС. Но протестите разклатиха това убеждение.

Но неспособността на гражданите да влияят на основните икономически политики с гласовете си набързо подкопа общественото доверие в демократичните институции и превърна улицата в най-ефективната политическа институция в страната.

Българският опит сочи, че демократичното управление може да бъде манипулирано, с цел да се отвлича вниманието на избирателите от исканията за икономически реформи в краткосрочен план. Но тази стратегия, оказва се, нанася големи щети. Отнемайки правото на хората да влияят на резултатите, които го засягат, новата политическа парадигма на ЕС изпари лоялността им към националните и европейските политики и лидерство, като междувременно унищожи и чувството им за гражданска отговорност.


Изборът на Европа не е в това дали да затяга коланите, или да стимулира растежа. Европейските лидери по-скоро трябва да избират между гъвкавостта и стриктността, между това да позволяват на избирателите да правят грешки или да губят легитимност. Както кризата в България вече показа, без необходимата надежда фискалната стабилност е просто едно различно име за стагнация.




Това са мисли на Иван Кръстев от 



А малката моя игра е е, че оня ден написах гневен блогпостинг "Не политиците и партиите, а експертите се провалиха най-гръмовно последните 20-тина години",   изпълнен както с факти, така и с морално възмущение, вкл. и от Иван Кръстев. Но интелектуалната ми почтеност - а смятам, че имам такава, от която за последните 23 години не съм осребрила дори левче - ме кара да признавам Иван за един от много умните и доста почтени експерти.




4 коментара:

  1. Анонимен06:55

    Политиката – на политиците, експертността – на експертите (или на специалистите по експертност), връзката между формалните структури на обществото и "гражданите" – на "медиите"... Изглежда, че всеки у нас представлява единствено себе си.

    Оставен на произвола на собствената си неподготвеност да се организира и самоопределя в условията на демокрация, принципният индивидуализъм на оцеляващия чрез "самозадоволяване" българин еволюира в абсурдната с гордостта от своята неадекватност, "гражданска" позиция на "антиполитичността".

    Културната и демографската катастрофа, последвали тоталитаризма, разкриват колко тежки поражения нанася диктатурата на изначалните спойки на обществото. Лишен от вярата в традициите си, българинът инстинктивно вижда заплаха в "Промяната" защото знае, че от Европа го делят епохи – в икономиката, политиката, нравствеността – затова не вярва на заклинанията на политиците си. Те пък, в различните си разновидности – защото и експертите, и журналистите в някаква степен са политици – изправени пред пропастта между политическата необходимост и социално-икономическата пригодност на обществото да отговори на изискванията на съвременността, са обзети от присметлив, "професионален" цинизъм.

    Така стигаме до класическия въпрос: "И к'во прайм сега?" ("так что же нам делать?") и до логичния отговор, изразен на същия, политически диалект: "Вся власть советам!"
    И само преяждането с абсолютна власт през последните шест десетилетия на естествените, политически водачи на бунта ги кара да откажат да го оглавят.

    Провалът на провалените "социалисти" да оглавят лявата вълна на социално недоволство ще доведе до израждане на протеста от бунт, в диктатура.
    "Антиполитичността" ще получи фалшивото си, "неполитическо" представителство чрез познатата форма на мимикрията на статуквото в коалиция. Привидната абдикация на политиците ще ги облече в удобната за всяка, корумпирана власт анонимност - демокрацията е механизъм за безкръвно предаване на властта на онези, които "смучат кръвта на народа"... :)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен14:31

    Не разбирам как най-голямата опасност е отказ от политика, след признанието (а и общото мнение), че досега се е провеждала една и съща политика от всички "политици". Двадесетгодишен отказ от конкурентност в политиката не е ли по същество отказ въобще от политика?
    Оттук следват и манипулациите в текстовете на Кръстев.
    - Без плурализъм институциите са всичко друго но не и демократични. И да се говори за "загуба на доверие" в демократичните институции е твърде ... теоретично, да не кажа нахално.
    - "Негативният опит на гражданите" не е някаква хипотетична липса на опит, референдуми или на икономически политики, а съвсем реална - и до болка позната имено на гражданите - липса на политическо представителство. Липса, така добре конструирана от експертите на прехода.
    - Фискалната дисциплина и “сменяме правителства, но не политики” изобщо не са европейски, а чисто български мантри, като отказ от политика. Дисциплиниране в ЕС се провежда отскоро и само спрямо двойкаджиите, имено защото всички развързаха кесии покрай икономическата криза.

    Ако трябва да характеризирам Иван Кръстев - да, умен и дори хитър, но едва ли почтен. Като извадя манипулациите от текста, всичко се разпада до отделни верни изречения, събрани в една голяма лъжа.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен00:19

    Че Иван Кръстев е умен, не споря. Въпросът е за какво я използва тази мисъл. Къде беше преди година когато като матросовец лягаше на амбразурата за защитава своето творение Слънцето? Лесно е на умряло куче нож да вадиш, но още по-недостойно е като то е и твоето...

    Според мен най-доброто визмездие за такива отворковци е отминавате им с ехидна усмивка. Останалото налива вода в мелницата на статуквото.

    Иван Генчев.

    ОтговорИзтриване
  4. Казано накратко, направихме скок на място. Проблякъл се Илия...
    Защо ядохме изобщо тия жабета?!

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)