Вещите за еднократна употреба 2

Десетина дена нямах не само интернет, но и компютър. Младите (и неособено грамотните) не виждат разлика между двете - като нямаш фейсбук и замунда, за кво ти е компютър? По-"просветените" биха прибавили "и гугъл като нямаш". В света на масовия неграмотник - какъвто е средният компютърен потребител, няма разлика между компютър и Интернет. Нито го заклеймявам, нито го обвинявам. Масовият потребител винаги е неграмотник.И разликата между маратонките и фейсбук като продукти на масовото общество и масовата култура - и, парадоксално звучи - в същото време негови производители - е никаква. Adidas е мода, сиреч виртуална потребност, създавана от проектанти на виртуалности; Facebook - също.

Те не са стоки, пазарни продукти в смисъла на класическата икономическа мисъл на Давид Рикардо и Адам Смит. Продължавайки тази идея:

За чалга-икономистите е невъзможно да обяснят защо Adidas с производствена стойност около 3 долара се продават за 112 примерно, а маратонки със същото качество, но без думичката "Adidas" върху тях вървят  около 15-20. А тези (пак със същото качество), но с думичката "Adibas" -. по 60-70. Ще задълбоча принципния проблем на чалга-икономистите: много често продуктите без името или с леко промененото име се произвеждат в същите фабрики.

Докато не обяснят това от гледна точка на теориите, с които ни облъчват, мисля, че Георги Ангелов и цялото котило на ИПИ (Институт за пазарна икономика) трябва да се гръмнат. Да не говорим, че имам по-сложни въпроси към чалгаикономическите проповедници: защо лявата политика на аржентинската военна хунта имаше катастрофален резултат в сравнение с лявата политика на шведите. Например. По-сложен въпрос: Две съседни страни, еднакви по липсата на природни ресурси - Зимбабве и Ботсуана, имат толкова различни икономически резултати. Защо?

Моят въпрос - защо дъно, което купих преди 6 години, издъхна, на пръв поглед няма нищо общо с Adidas и Зимбамбве. На пръв. Ако нямаше цеховете в Тайланд и в Индонезия, производителите на Intel и AMD нямаше да имат тези си цени и да водят тези ценови войни. Днес цените на харддисковете са два пъти по-високи от тези преди година. Причината? Наводненията в Тайланд. Вие, фейсбук стадото, разбирате ли каква дойна овца сте?

Вие, купувачите на на дънки "Masons" и прочие ала-бала модни реномирани марки. Но не вие сте квинтесенцията на тъпотата. Тя е паплачта, на която завиждате - ония с толковата пари, че не ги броят. За които чантата "Прада" е сезонен каприз, който същия сезон може да бъде хвърлена в гардероба или на боклука поради друг каприз - а за вас е значимо ущипване от доходите. Кари Брадшоу съществува само в сериалите. Извън "Сексът и градът" няма журналистка-колумнистка без друг източник на доходи, която да може да си купува модни обувки като лечение за всеки депресивен момент.

Всичките реклами ви хипнотизират да сте Кари Брадшоу - да купувате ненужни неща, за да имате статуса, които изисква работата ви, която работите, за да продължавате да си купувате ненужни неща. Като Тайлър от култовия филм "Боен клуб". За тези, които имат съзнателни спомени отпреди Фейсбук, може да е интересно:

Почти универсален отговор
Вещите за еднократна употреба

Колкото повече купуваме ненужни неща, толкова повече ги произвеждат. Но не може да няма край на това безумие. Защото всяко нещо се произвежда от друго нещо. А всички неща имат край. Поне в наличната Земя. За фейсбук тъпанарите: ноутбуците, айпадите и всичките ви изгъзици ще са доста безполезни средносрочно. Когато в Близкия Изток ще се водят войни за вода. А при вас ще гръмне осигурителната система. Оставете старите и болните - вие ще ги оставите и без това, без да се прикривате зад сегашните си лъжи, вие ще оставите вас самите без никакво бъдеще. Вие израснахте в свят на растеж. Непрекъснат. Постоянен. Няма да има повече такъв. Край. Край и на потребителското ви благоденствие.

Тръгвайки от дънната платка, която трябваше да сменя, се разприказвах за неща, които засягат всички, вкл. хората без дънни платки. Всички, които си купуваме нови маратонки, не защото старите са скъсани, а защото не са модерни; всички мацки, които всеки сезон си сменят гардероба, всички, които си купуват нова кола през 4-5 години - всички сме жертва на мощната индустрия за създаване на призраци. Призраци, с които ни зомбират. Тя ни прави призраци - зомбита, които искат безмислени неща, защото други хора ги искат; купуват неща, защото други хора искат да ги купят, харесват други неща, защото други зомбита ги харесват. Каквото и да мислите, че харесвате, то е защото са ви зомбирали да се сравнявате с другите. Които са зомбирани като вас.

Сърцето на цялата индустрия за създаване на зомби потребности е нещо, за което и зомби създателите на си дават сметка. Защото по някакъв абсурден и трагичен начин те стават жертва на зомбоханизма, който създават. Едип не е приел предсказанието. И така го е реализирал. Пророкът му казва, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. И Едип напуска всичко, бяга - за да срещне случайно баща си, когото убива в нелепа случайна свада; и по същия тъп начин след това се оженва - за майка си. Едип не знае, извършвайки греховете. Когато научава - се самоослепява.

Психоналитици, философи и литературоведи са изписали томове обяснения и тълкувания за трагедията на Едип. Колцина обаче се замислят, че всички сме едиповци? Съвъкупляваме се с майката-земя, произвеждайки безплодни, нефелни, отровни плодове. И даже не съзнаваме кощунството. Така се нарича трагичната вина на Едип - кощунство. Това е най-близкият превод на древногръцката дума хюбрис -  ὕβρις буквално преведено - кощунствена гордост. Когато смяташ, че управляваш съдбата си и по такъв начин се равняваш на боговете

Епилог: Имало едно човечество, което живеело на една хубава Земя. Обаче то решило, че тя е за еднократна употреба и като се свършила, се наложило и то да се свърши. Край на приказката.