Реалността. Има ли такава?

Като писах за вонята като критерий за лидер, обещах, че ще кажа автора на цитата - Уилям Дийл, автор на кримитрилъри, принадлежащи на типичната масова култура. Което не значи, че понякога има смислени не, а съвсем сериозни размисли. Ето още един (после ще пусна абсолютно нетрадиционна, даже шокираща интерпретация на неговия размисъл):

"Вторият ми баща веднъж ми каза, че ако вземеш две цигулки, перфектно настроени, и засвириш с едната, другата също ще се отзове...

...Веднъж ми каза още една нещо, което не съм забравил, но навремето не чатнах нищо от думите му. Бях още дете тогава, по дяволите; едва по-късно ми стана ясно какво е имал предвид. Тогава място не можех да си намеря от яд, че не мога да накарам най-добрия ми приятел от онова време да вижда нещата, както ги виждах аз. И тогава старецът ми каза: "Лошото с теб, дребосък..., че ти си мислиш, че всички останали трябва да виждат нещата, каквито ги виждаш ти."

И тогава се протегна и се почеса по глезена. "Ето, кракът ме сърби. Това е реалността за мен. А твоят - не. Това е реалността за теб."... Не става дума за никакъв шибан мотив, човече.. Става дума за това какви бръмбари бръмчат в главата на нашия човек. И защо го прави. В живота няма логика, разбираш ли? Това е мит. Истината е, че няма нищо реално, а само си измисляме разните му там реалности. "