По въпроса за доверието

Оня ден за малко се заслушах в парламентарния бълвоч и улучих момента, когато си лискаха чаши в лицето - като истерични мацки в средна ръка дискотека. О, не! - казах си. 17 години професионално гълтах цялата тая повръщня, но от 10-тина години съм свободен човек (което включва и на професията майната й - но всяка свобода си има цена), живея и се чувствам прекрасно без невротичните амбиции за обхващането и разбирането й. Това, което ме интересуваше, го научих после от интернет (май наистина на традиционните медии, вкл. електронните им остава само да се занимават със супата*).

Както и да е.

Като разбрах, че е станало това, което знаех, че ще стане, ми се поиска след цялата парламентарната гадоскучина нещо свежо, въздигащо и извисяващо - но без претенциозност. И търсейки думите, с които да изкажа това неоформено мислочувство (това, че сега го казах, е вторично - първо се появи БЕЗ ДУМИ), а ми бе трудно да ги намеря (думите), тръгнах по Youtube да търся как да го покажа. Ми намерих как! Най-близко до усещането е това видео. Може да напиша после защо. Това е парче на Holyman - водещ представител на т.нар. изратранс (израелски транс)
в подстила uplifting .
[видео]

[край на видеото]

* По-младите не помнят великата фраза на футболиста от златното поколение '94 Любо Пенев "Който не ме харесва, да духа супата !" ;-)