"Експертите" на прехода

издателИзток-Запад ; 2010; ISBN: 9543217270; език - български; хартиени страници: 616

Кавичките в заглавието изразяват отношението ми към въпръсните експерти - казах, че вече не ще спазвам политическа и под. коректност. Ако спазвах, заглавието трябваше цялото да е кавички, защото е име на книга - наскоро излязла, но неслучайно премълчана от всякакви медии, медийки, експерти и експертчета. С достойното изключение на в."Гласове", е-vestnik, и Книголандия

Прежалете 30 левчета - множко са - но няма да съжалявате. Говоря на тези, които четат (за съжаление, стават все по-малко) и специално на тази част от които основни четива не са Гришам, оня с "Шифърът на Леонардо" или всички от жанра " излекувай се от всичко - аз ще ти кажа как, много е просто".

Резюме

Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия?

Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество?

Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност?

Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България?

Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?

Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят. - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк

Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация. - Марк Абелес, Директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж

Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия. - Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.

Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите.

Лиляна Деянова, доц. по социология в СУ „Климент Охридски“

И цитат от историята на създаването на книгата:

Всъщност след запознанствата и пробните интервюта, които протичаха под занака на любопитството, отношенията с експертите на think tanks ставаха по-сложни. На този етап по-често ми се случваше да отивам три или четири пъти на среща с някого, да го чакам в кабинета му и все пак да не успея да се срещна с него. Достъпът до срещите и разговорите се затрудняваше, а понякога ставаше и невъзможен. Едно от основните оправдания на представителите на think tanks беше липсата на време: непрекъснати пътувания, конференции, статии или доклади за довършване, и т.н. Понякога ме обхващаха гняв и чувство на унижение, когато дадена среща беше прекъсвана поради мотиви, които според мен имат за цел да ме обезкуражат, като ми подскажат до каква степен работата ми е маловажна в очите на интервюираните. Един кратък пример, откъс от интервю с господин Т.Б. от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД):

Д.Л.: Мислите ли, че Центърът в настоящата си форма е постигнал този американски идеал? [Току-що бяхме говорили за създаването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и за американския модел, който този think tank си е определил
като идеал.]

Т.Б.: Другите трябва да кажат.

Д.Л.: Все пак е интересно каква е гледната точка на хората, които работят в него.

Т.Б.: Имам лично виждане, но то е тайна. [Тонът става присмехулен и дори саркастичен.]

Д.Л.: Ако е тайна, няма да настоявам. [Тонът ми остава непроенен, с интонация, която вписва въпрос в твърдението.]

Т.Б.: Не, просто това интервю започва да ме отегчава. Вече ви казах: ще има мач по телевизията и ще го изпусна. [Тонът става откровено обезкуражаващ.]

Въпросите ми, отиващи „по-далеч от предвиденото“, притесняваха някои експерти. И макар че непрекъснато искаха от мен да споделям своите впечатления и заключения, рискувах да не се харесам, ако правя твърде критични и несъобразени с очакванията им (доколкото можех да ги отгатна) анализи.

Който има понятие от тематиката, веднага схваща, че грубиянът е Тихомир Безлов. И в гимназията съученикът ми Тихича бе грубиян - явно статусното му издигане не е го е променило в това отношение.

По-нататък - други, по-сериозни цитати.