Кумчо Вълчо (продължение)

Това, което разказах в миналия постинг за Кумчо Вълчо, ужасно прилича на един великолепен (но не по отношение на мен) виц:

Професор по математика чете лекция и пише на дъската некФа формула и казва "от това очевидно следва" и пише следваща формула. Един студент плахо пита "ама не се разбира, защо следва?" Професорът се замисля, мисли, мисли, излиза от аудиторията и след един-два часа се връща с куп изписани листа, казвайки - "ами така е, съвсем очевидно е".

Та и аз така в предишния постинг - от Кумчо Вълчо - та на британското общество със затворените клубове и реминисценциите от инициацията. Значи за мен е очевидно, ама това значи, че съм завеян професор (апропо, в училище прякорът ми беше Професорът, съкратгно Профа, викаха ми "Профе, еди-кво-си"), че всеки трябва да знае за ritte de passge, за праиндоевропейците и за младежките общества на войните, идентифиращи се с вълка. Т.е, да кажа какво пише на листовете, дето ги изписах, докато излязох:

Смята се, че праиндоевропейците са се деляли на три касти - свещеници, войни и скотовъдци/земеделци - първи тази теория излага известният Жорж Дюмезил. По-нататъшните изследвания сочат, че вероятно войните са били не точно каста, а група на млади нежени мъже (които и са били водещите воини) и чиито правила и начин на живот са били недостъпни са другите, т.е. били са вид затворено общество . Т.е., това е било някакво мъжко братство, в което за да встъпиш, е трябвало да преминеш някакъв вид изпитание - нарича се инициация, още и rite de passage - изпитание, с което да докажеш, че си достоен да встъпиш в братството. Има следи в северноевропейските митологии, които сочат, че тези затворени групи млади мъже, преминали инициациацията, са се идентифицирали с вълка.

И така се връщам към нашия Вълчо. Затворените групи млади воини са се идентифицирали с вълка - което пък намира по-късен отзвук в митовете за берсерките и werewolf (на български се превежда "върколак", но при това се губи връзката с понятоието "вълк" - "wolf").

Терминът Rite de passage (ритуал на прехода) акцентира върху преминаването от един социален статус в друг - от хлапе, юноша - в мъж-воин. Понеже сега не пиша научен труд, посочвам съвременен пример - ритуалите и/или изпитанията, на които са подложени кандидатите за членове в прословутите студентски братства в САЩ; или пък подобните по същност изпитания/престъпления, които трябва да извършат кандидатите за членове в младежки банди.

Маркирам само по-нататъшното (след праиндеоевропейското) историческо развитие на инициацията - че от реално физическо изпитание тя постепененно губи физическите характеристики на изпитание и придобива все по-символичен характер. За да се стигне до масоните например - където според мен ритуалът за встъпване е напълно смахнат - ама коя съм съм аз? жена - че да се произнасям за тях. Щото ако забелязвате, и при тях е основен моментът, че те освен затворено, са и мъжко братство - сиреч в известен смисъл са наследници на праиндоевропейските войни-вълци. В този контекст мога да спомена също американското студентско братството "Череп и кости", от което са излезли президенти, министри и всякакви влиятелни фигури; английските клубове - които по дефиниция са мъжки; дори с известна насмешка ще упомена и родните футболни агитки.

И тук периферно се докосваме до Баба Яга. При жените няма подобни затворени общества на връстници, допускащи членове след инициация - нито при праидоевропейците, нито и сега май не се сещам. Защо за мъжете хилядолетия наред, та досега - е било, и е важно да са част от някаква затворена общност на равни на тях - абе, дори една постоянна компания в кварталната кръчма е крайно профанизиран пример на същата необходимост; а на жените явно не им трябва и никога не им е трябвало това?

Очевидно е, че последното ми заключение е феминистко, тъй като предполага, че между необходимостта от участие в братство от равни, преминали изпитание, за да докажат, че са равни; и липсата на такава необходимост няма ценностна разлика . Но също така очевидно е, че това го казва жена от 20-ти век, а не отпреди 5000 години, когато воюването (като нападение или като отбрана е било жизнено важно за общността).

Нямам някакво мнение, камо ли извод за тази разлика - само ми прави впечатление. И поради огромното количество доказващи я факти, е очевидно, че не е случайна. Защо? Не знам.