Защо нашите политици нямат морал

Е-х, ако българите имахме този дух:

Робърт Бърнс

Щастието на войника

    Доволен съм с малко и с малко богат,
    и грижи смутят ли покоя ми, брат,
    със чашка и с песен — за първи ли път? —
    ги пращам, по дявола нека вървят!
    
   Понякога стискам от мъка пестник,
   но бой е живота, а ти си войник!
   Безгрижният нрав е богатство за мен:
   пред никой не скланям глава унизен.

    Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
    Но вечер с другари — лекувам и тях!
    Когато сме стигнали читави, брат,
    защо да си спомняме злото назад?

   Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
    Към зло, към добро ли, да кара напред!
    Аз своята участ, добра или зла,
    ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.



Ех, ако нашите политици имиха тоя морал...