Да гласуват ли емигрантите?

Мине се не мине и току някой нададе вой, че трябва да се премахне правото на емигрантите да гласуват. Аргументът е, че те живеейки далеч от България, не познават положението и проблемите у нас и нямат реална връзка тях - затова нямат право да определят как ние да живеем. Има и друга причина за искането да се премахне правото на емигрантите да гласуват , но за нея почти не се говори - целта са българските турци в Турция, които традиционно гласуват за ДПС.

Относно реалната връзка на емигрантите с България е достатъчно да видим приносът им към българската икономика. 12,2 млрд. лв са вкарали у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през последното десетилетие, сочат данните на БНБ.  От 2004 година до края на миналата 2013 година парите, пратени у нас от българските емигранти, формират респектиращата сума от 6,239 млрд. евро. Това ги нарежда на второ място по "инвестиции" в родната икономика. За сравнение, най-много преки инвестиции у нас са дошли от Холандия - точно 7,683 млрд. евро, сочат данните на БНБ за географската структура на вложенията, изчислявани от 1999 г. на база балансова стойност към края на 2013 го. Веднага след тях се нареждат българите зад граница с 6,239 млрд. евро, а на трето място остава Австрия с инвестиции, достигащи сумата от 5,435 млрд. евро. Далеч зад тези цифри остават страни като Гърция (инвестиции за 2,7 млрд. евро), Великобритания (2,058 млрд. евро), Кипър (2,001 млрд. евро), Германия (1,898 млрд. евро), Русия (1,818 млрд. евро). От началото на 1914 г. в местната икономика са привлечени средства на обща стойност 825.3 млн. евро, а емигрантските парли пак са на второ място -519.9 млн. евро.

Официалната статистика обаче не хвърля светлина върху реалния икономически принос на над 2-та млн. българи зад граница. Това е така, защото данните отразяват само тези суми, пратени в България по банков път, които надхвърлят 2500 евро, т.е. не отчита по-малките суми.

И това не са спекулативни пари, каквито бяха немалко от капиталите, инвестирани от чужбина през периода на икономическия растеж преди кризата от 2007 г. и изтеглили се след него. Емигрантските пари влизат в реалната икономика, т.е. използват се за потребление, потреблението стимулира производството и търговията и така се генерира растеж и работни места. Потреблението е особено в важно в настоящия период на стагнация, започнал от 2008 г.

Стагнацията се характеризира със застой на производството и търговията за дълъг период от време. Тя се съпровожда с увеличаване на безработицата, намаляване на работната заплата и жизненото равнище. Изразява се в нулеви или незначителни темпове на растеж, статична, непроменяща се структура на икономиката, дължаща се на невъзприемчивостта й към нововеденията и научно-техническия прогрес.

Толкова по въпроса имат ли или нямат връзка емигрантите с родината си.