ЧЕРНИТЕ КУТИИ И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ИЛИ ЧЕРНАТА КУТИЯ „ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”

Авторът е инженер. Но не само, а е и инженер на човешките души

доц. д-р инж. Пенко Гюров

В 29-ата научно-технологична сесия „Контакт 2012 г.”, състояла се през м. юни т.г., предложих доклад, озаглавен „Размисли за гражданското общество и гражданската култура”, в който лансирах идеята, че въз основа на т. нар. принцип на външното допълнение на кибернетиката можем да приемем, че гражданското общество може да играе ролята на специфична „черна кутия” при управлението на обществото. В настоящият доклад тази теза се развива по-широко и се прави опит за нейното доказване и полезност.

От кибернетична гледна точка за гражданите, за населението, за отделния човек демокрацията, демократичните институции или по-просто казано, демократичната машина или тази нейна част, с която те се сблъскват ежедневно, е „черна кутия”, а самите те  – неин „наблюдател”, вечно страдаш от нея и нейните конкретни действия.

Защо „черна кутия”? Защото тя е елемент или по-точно представа, заместител на система, чиято вътрешна структура и взаимовръзки са фалшиво открити за тях, тоест те са в действителност скрити. Единственото, което приблизително знаем или узнаваме, е нейната реакция на евентуалните външни въздействия, пряко или непряко произтичащи от наблюдателя, тоест зависими или независими от него.

Ако в една сложна технологична система, елемент от друга по-голяма система изменяме някаква част от нейните входни сигнали  и тяхната интензивност, ние – наблюдателят, можем в някаква степен да си изясним по характера на реакцията на този елемент неговата структура и роля в организацията на функционирането на цялата система. Това осигурява нашата представа за черна кутия вътре в системата, като необходимият резултат се постига чрез многократно, дори подлежащо на статистически анализ изменение на входните въздействия и регистрация на изходните реакции.

 
Ако пред нас е една не техническа, а обществено-социална система, това е абсолютно невъзможно. Хронологията тук на входните въздействия и на изходните реакции наричаме история. Както е известно, в историята опити и повторения на събитията няма. Статистика – също. За илюстрация можем да се възползваме от историята на гражданските движения през последните 300-400 години. Възникналите в това време недоволства, бунтове, революции и въстания са чудесна, но и твърде условна илюстрация на изложената по-горе представа за черна кутия и наблюдател. Бихме могли да ги разглеждаме като един непрекъснат контакт между управляващи и управлявани, като една игра на непрекъсната размяна на местата на черните кутии и наблюдателя. Цялата тази история може да се разглежда като набор от стратегии и тактики, използващи правилото „проба-грешка-проба-резултат”. Да, въпреки това, повторения и хронология, подлежащи на статистическа обработка, няма. В същото време поуките, аналогиите и постигнатите преки общочовешки и социални норми и придобивки остават. Би могло да се определи, че самото оприличаване на вечната борба между управлявани и управляващи като контакт, като тип обратна връзка и социален хомеостазис, изграждани на принципа „проба-грешка-проба-резултат” е значителен напредък в развитието на обществото и неговия политически профил. В определен смисъл може да се направи и изводът, че посоченият хомеостазис, тоест социално равновесие не се постига със създаването след евентуални победи на управляваните или управляващите на постоянни норми и институции, а чрез тяхната непрекъсната борба, изменение и усъвършенстване, тоест принципно оспорване и неприемане.