Не мислех, че ще ще трябва да разказвам това. Но дойде време. Преди 12 години и нещо аз влязох в остър публичен конфликт с Андрей Луканов. Бидейки зам.шеф на пресслужбата на Министерския съвет на Жан Виденов. Да, не е невероятно. Шеф на пресслужбата на на социалистическия кабинет в тежък конфликт със социалистическия депутат и неформален бос Луканов. Обвиних го в интервю пред "Свободна Европа" че:
1) Предава българските национални интереси на Русия за жълти стотинки като иска да й хариже транзитните газопроводи чрез дружеството "Топенерджи"
2) Работи за групировката "Мултигруп"
3) Създател е на икономическите групировки и на т.нар. "бухалки"
В резултат на това се развихри жесток публичен скандал, аз си подадох оставката, но в крайна сметка големият потърпевш от скандала беше Луканов. Което бе и целта ми. Както и да е.
Не за да се изкарвам герой със задна дата пиша това. Хората, които ме знаят, знаят тези неща отдавна.
Пиша го за друго - заради третата точка. Защото днес сме изправени пред съдбовен въпрос. Въпросът за мутренския ренесанс. А затова е важно да изясним мутренския генезис.
Обвиних Луканов, че е създател на т.нар. "бухалки". Сега мнозина мои читатели няма да ме разберат, а тогава това бе ясно за всички. Тогава (1995 г) така наричахме мутрите - СИК, ВИС и купчина други силови групировки. Тук е важно да отбележа, че тогава правехме разлика между силови групировки и икономически групировки. Икономически групировки бяха Мултигруп, Трон, ТСБанк и някои други. Което навежда чисто семантично на идеята, че и едните и другите бяха все една стока. Което е абсолютна истина. Все едно котило - комунистическо-ДСарско. Както и да е. Да се върнем на мутрите.
Та някъде към 1987-1988 г. другарят Живков, гледайки какви ги върши другарят Горбачов, разбра, че лагерът (социалистическият) си е таковал майката и се опита да направи плавен маньовър къмто пазарна икономика, за което бе издаден Указ 911 за селското стопанство, Указ 56 за фирмите, Постановление 35 и забравих кое постановление за банките. И къмто 1991-1992 г. у нас имахме доста развихрена частна инициатива и червенюгите се уплашиха сериозно. Тогава Карлович роди "гениалната" идея:
Да дадем рамо на "нашите" момчета-спортисти, в гадния капитализъм те остават без хляб, да почнат да искат данък от мръсните капиталисти, това е справедливо, да не им дават да си пълнят гушите. За да останат само нашите, добрите, справедливите национално-отговорни капиталисти (на които бяхме дали куфарчетата), национално-отговорният капитал.
Знаете ли колко дребни собственици-бизнесмени изгоряха тогава? Защото не искаха или не можеха да плащат на мутрите-застрахователи-рекетьори?
Схванахте ли сега връзката между тогавашните икономически групировки и тогавашните силови групировки?
Да, тогава Луканов, Андрей Карлович, използва мутрите, за да разчисти пътя на олигархията към властта. Олигархията обаче някак упУщи пусулата и мутрите гепиха властта през 2009 г. Сега първият въпрос е - ще повярваме ли, че битката е нещо друго освен битка за кокала; и второ - ще им позволим ли техен ренесанс? Ренесанс на мутрите и олигархията?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)