Рушветната машина

Рушветната машина

ГРИГОР ГАЧЕВ


Пиша този анализ от доста време. Стотици пъти съм го редактирал, допълвал, почиствал. Основните идеи в него не са се променили. Не ми харесва обаче яснотата и стройността на изказа. И надали някога ще ми хареса – уви, перфекционист съм за неща, които ми се струват важни. Затова го публикувам какъвто е към момента, на много места недовършен и суров. Вероятно ще продължавам да го дооправям впоследствие.

Освен суров е и много оскъден. Сериозен, пълноценен анализ вероятно би бил от порядъка на триста страници. Нямам времето да го напиша, ако и да го нося в главата си. Но се надявам, че даденото тук е все някакво начало, достатъчно за който иска да си изясни и изчисти картинката докрай.
—-
Възможно ли е икономиката и управлението на една държава да бъдат базирани изцяло на корупция? Според мен – да. Затова съм се опитал да направя теоретичен анализ на корупционната икономика. Подчертавам още отначало – анализът е теоретичен. В реалните ситуации винаги има и много специфика: надали ще се намери реална ситуация, която да му съответства с пълна точност.

Дефинициите

Във всяка икономика има известно количество корупция. Ако обаче тя бъде оставена, случайно (или по-често умишлено) да придобие особено големи размери, може да се стигне до създаване на строен, единен икономически механизъм в държавата, предназначен за генериране на доходи чрез корупция – а именно, чрез събиране на рушвети. За разлика от корупцията в обикновения тип икономика, този механизъм като правило постига изтегляне и преразпределяне на значителна част от генерираните като цяло в икономиката печалби (често над 50%) чрез себе си, в полза на тесен, обикновено единен кръг лица. Тук наричам този механизъм рушветна машина, а икономиката, управлявана чрез такава машина –корупционна икономика.

Отначало рушветната машина обикновено се управлява от лицата на върха на механизма й. На по-късните й етапи обаче управлението обикновено бива поето от бивши нейни върхови функционери, които са натрупали чрез нея едри капитали, и са я напуснали, за да намалят риска за себе си. (Ако рушветната машина е създадена по начало от или с помощта на хора, които разбират от механизмите й, може още със създаването й те да останат извън нея, и да я “консултират”, или управляват по друг начин отвън.) Тези хора обикновено са неизвестни за широката публика, и формално не са ВИП-ове – най-често собствеността им се води на, и контролът им се упражнява чрез подставени лица или организации. Тук наричам такива хора кукловоди.

Общите принципи

Когато се говори за корупция, сме свикнали да си представяме митничаря или катаджията, който си “допълва заплатата”. Малко от нас се замислят, че виждаме всъщност една малка част от система, която стига до най-високите постове в държавата, и активно се самоподдържа и разширява.

Основна схема

Основната схема на действие е простичка. За да могат да постигнат каквото и да е извън рамките на базовото съществуване (да получат разрешение за строеж, да внесат през границата поредната пратка стока, да се отърват от глоба заради неспазване на неизвестна или безсмислена разпоредба), съгласно нормативната база хората или бизнесите имат нужда от съдействие от (държавен) служител. Служителят обаче, опирайки се на сложността и противоречивостта на нормативната база, им отказва съдействие, докато не получи рушвет.

Принципно рушветът може да бъде както искан (инициативата е на рушветовземателя), така и даван (инициативата е на рушветодателя). В нормалните държави, чиито икономики не са базирани на рушвети, обикновено инициативата е на рушветодателя. Той е, който иска да постигне нещо, непозволено от нормативната база (и най-често носещо му облаги, но нарушаващо правата на другите), и затова предлага рушвет на отговорни служители в държавата, или в организации или бизнеси, които могат да попречат. В рушветната икономика обаче нормативната база не е предназначена да опазва интересите на хората – целта й е под благовиден предлог да дава контрол и власт на държавните служители върху всеки вид активност, за да могат те чрез този контрол да извличат рушвети. Затова и в нея инициативата за рушвета като правило е на рушветополучателя. Иначе казано, той изнудва рушветодателя, и рушветите са рекетът, който той събира.

Често този факт е донякъде замаскиран чрез това, че служителят не иска рушвета директно. В такива случай той просто създава пречки на тези, които не се досещат да предложат рушвет, докато не го направят, без значение дали отговарят на условията за премахване на пречките, или не. Формално в този случай изглежда, че рушветът не бива искан, но бива предлаган. Реалното положение, естествено, не се променя – служителят принуждава хората или бизнесите да му предложат рушвет, като ги рекетира чрез правата си, тоест инициативата за рушвета е негова.

Участие на нивата

Предаването на рушвета се извършва в контакта между някаква инициатива (частно лице, бизнес…), която има нужда от нормативно съдействие (одобрение, разрешение, задължителна регистрация, помощ…) и служител, който е оторизиран да го извърши. В зависимост от характера на одобрението служителят може да е както най-ниско в йерархията (санитарка в болница, която няма да се погрижи за болния, ако не й се плати; катаджия, който ще проверява спрения шофьор и ще търси за какво да се заяжда, докато не получи “за кафе”…), така и много високо (министър, чийто подпис е необходим за създаването на предприятие, или разработката на природен ресурс). Това е един от механизмите, които позволяват на служители от различни нива да участват в притискането за рушвети, и да се облагодетелстват от него.

Този механизъм обаче не може да подсигури участие във вземането на рушвети на преобладаващата част от служителите в системата, нито може да окаже сериозен натиск за въвличане в нея върху много от тези, които не желаят да бъдат въвлечени. Съответно, изключените от рушветовземането могат да създават проблеми на участващите в него (и като правило биват смятани от участващите за потенциален риск). Тази пречка пред развитието на стройна и агресивна система за събиране на рушвети се преодолява от друг механизъм – преразпределението на рушветите под формата на такса протекция.

Преразпределение на рушветите

Взимането на рушвети се наказва от нормативната база – служителите, които прибират рушвети, принципно рискуват проверки и наказания. Корумпираните им началници използват това, за да ги принуждават да плащат процент от рушветите като “такса протекция”. Срещу тази такса рушветовземателите получават защита срещу започнати от тях, и отчасти срещу спуснати отгоре или извършвани отвън проверки, и евентуалните наказания, които те носят. Този механизъм е, който обединява отделните рушветовзематели в стройна и дисциплинирана система – рушветната машина.

Веднъж взели част от рушветите, началниците от първо ниво на свой ред се оказват в рискова позиция пред по-старшите началници. Защитата им е точно същата – те заплащат процент от полученото по-нагоре, като “такса протекция”. Механизмът продължава нагоре по нивата, докато се стигне до върха на изпълнителната власт.

Колкото по-високо е нивото, толкова по-често вместо процент от изкараните чрез рушвети пари протекцията се заплаща чрез политически услуги. Министрите например заплащат протекцията си на практика само чрез такива услуги, към група едри кукловоди, които стоят в сянка.

Изграждане и поддържане на рушветната машина

Създаване и организиране на елементите на машината

Превземането на звено служители от рушветната машина обикновено не е трудно. Достатъчно е един или двама от десетина подчинени да взимат активно рушвети, дори ако го правят само от нарушителите на закона, и в звеното започва да се натрупва приход от рушвети. Тъй като нарушават нормативната база, рушветовземателите започват да се безпокоят за длъжностите си, и да търсят начин да си осигурят протекции.

Ако шефът на звеното е честен и решителен човек, превземането на звеното може да е трудно; ако има и добри позиции сред своите началници, може и да е невъзможно. Най-често обаче той може да бъде убеден да приема процент от рушветите срещу някакъв вид защита за вземателите им, или някой по-високо в йерархията се съгласява срещу този процент да го притисне, за да си мълчи. (Отначало нещата обикновено изглеждат много безобидно, особено при пълна с безсмислени забрани и ограничения нормативна база, и хора, готови да се отблагодарят, ако не им се пречи с глупости. Много хора са навлезли в рушветната машина с искрената вяра, че правят добро, и че просто приемат почерпките на благодарните хора, за да не ги обидят.)

Дори ако никой в звеното не разбира истинските механизъм и същност на рушветната машина, нещата рядко спират дотук. От една страна, апетитът на служителите (а често и на шефа) идва с яденето, и те започват да взимат рушветите с все по-малко угризения. От друга страна, рано или късно участието на шефа в “далаверата” става известно нагоре, и се налага и той да плаща данък протекция на някой над него, а това намалява доходите му. За да ги поддържа, той трябва да увеличи приходите си – да взима по-голям процент от корумпираните си подчинени, и/или да прикани към корумпиране останалите, и/или ако някои са вземали рушвети “самостоятелно”, да притисне и тях да плащат такса протекция. (Апетитът на по-големия шеф също идва с яденето – в един момент той също започва да иска повече, и процесът се задълбочава.)

Очистване от некорумпираните

Натискът върху корумпираните служители ги принуждава да разширят обхвата на рушветовземането, например:

- да увеличат размера на рушветите, които взимат
- да допускат по-рисковани нарушения на закона, за които се взимат по-големи рушвети
- да притискат за рушвети и по-дребни нарушители, които преди са минавали с “благодаря”
- да създават проблеми и на хора или бизнеси, които не са в нарушение, за да бъдат принудени да платят рушвет

Служителите, които до този момент не са участвали в рушветната система, също биват поканени да влязат в нея. Тези, които са съгласни, обикновено бързо настигат “старите кучета”, и се вграждат в машината. Създава се строг порядък: служителите взимат рушветите, шефът само получава процент. Срещу него той осигурява защита на служителите. (Реално при тежки гафове, когато не е по силите на шефа да защити служителя си, той го използва като “бушон” – измива си ръцете с него, и се представя за незамесен. Тъй като не контактува пряко с рушветодатели, които в тази система са заинтересованите даването на рушвети да спре, виновността на шефа обикновено е много трудно доказуема, и той обикновено се отървава.)

Несъгласните подчинени (или шефове на подчинени звена) най-често отначало биват търпяни известно време. Тези, които биват преценени като “твърде честни хора”, често дори не биват канени в играта. Когато обаче натискът отгоре за пари (и апетитът на шефа) пораснат достатъчно, те обикновено биват притиснати, по-деликатно или по-грубо, да се огънат или да напуснат, за да бъдат заети техните места от съгласни да участват в машината. В притискането играе роля и недоверието на вече корумпираните към несъгласните – тъй като нямат защо да се боят от закона, те биват смятани за потенциални предатели, или най-малкото слаби звена във веригата.

Увеличаване на оборотите

Този процес представлява изграждането на рушветната машина в звеното, и включването й като детайл в общата рушветна машина на държавата. В хода си той увеличава броя и размера на рушветите, събирани от звеното. Това увеличава обаче и видимостта на закононарушенията в него. “Защитниците”, на които шефът плаща такса протекция, използват предлога, за да увеличат събираната от него такса. Това налага ново увеличаване на броя и размера на събираните рушвети, и процесът расте спиралообразно.

От една страна, рушветната машина в звеното става все по-стройна, по-сурова, по-безкомпромисна и по-безмилостна. Веднъж осъзнал рушветите като вид “бизнес”, шефът на звено обикновено се досеща, че звеното му всъщност е неговата фирма в този бизнес, и се заема да оптимизира рушветната машина в него. Иновативността в събирането на рушвети се поощрява. Рушветовземателите бързо осъзнават, че прякото искане на рушвети ги излага на риск (струва им пари), и се опитват да свикнат “клиентите” си да им предлагат рушвети. Създават се сложни механизми, които да предотвратят законовото разкриване на рушветите. Нетърпимостта към пропуски в събирането на рушвети расте. Кандидатите за работа в звеното биват внимателно пресявани, като умението им да събират рушвети бива ценено далеч повече от професионалните умения във формалната работа на звеното. Ако случайно назначен се окаже неподходящ (недостатъчно склонен към корупция и/или недостатъчно надежден при опазването от закона), веднага се търсят начини той да бъде уволнен или преместен в друго звено.

От друга страна, имащите взимане-даване с това звено биват притискани за рушвети все повече. Често звеното осъзнава, че е ключова бариера пред съответната активност, и се опитва да се постави в ролята на ключов фактор на конкуренцията: който плати най-много, остава в картинката, конкуренцията му загива. Това кара хората, които се занимават с тези активности, да преразпределят все по-голяма част от бюджета на активността към рушвети за звеното (и други подобни звена, които участват в рушветната машина). Ако активността постигне монополен статут, възможностите й да вдига цени, и оттам да плаща рушвети рязко скачат – съответно, исканите от нея рушвети нарастват. Това създава стимул пред държавните звена да създават монополисти, които ги изхранват за сметка на купувачите си, тоест на гласоподавателите.

Тези два фактора обаче не променят основната закономерност на процеса: колкото повече растат рушветите, толкова по-очевидно е нарушението на закона. Ако високопоставените в държавата осъзнават това (а те обикновено го осъзнават), те разбират, че им е най-изгодно да наложат режим, при който процесът е небалансиран: таксата за протекция винаги е малко над нивото, на което би постигнала баланс с каквото звената надолу са склонни да отделят от събираните рушвети. За да я отделят, по-ниските звена в рушветната машина се принуждават да събират още повече рушвети; това обаче ги излага на законов удар още повече, и таксата за протекция отново расте. Така по-ниските нива биват стимулирани непрекъснато да носят все повече доходи на по-високите. Тази тенденция спомага до върха да стига значителен процент от събираните като рушвети суми.

Катализатори на процеса

Механизмите на рушветната машина позволяват тя да бъде успешно изградена дори ако никой от отделните участници в нея не ги осъзнава, разбира и/или използва. Често обаче в изграждането й участват личности, които имат опит и/или теоретични познания върху нея. Участието им в процеса го ускорява и изчиства значително. В държави с висока престъпност такива личности обикновено идват от средите на криминалната мафия (която в много отношения е функционален аналог на рушветната машина, и има опит в нарушаването на закона и купуването на протекция срещу преследване заради това нарушаване). В бивши тоталитарни държави такива личности обикновено идват от средите на бившите тайни служби (тоталитарните държави често се управляват именно чрез установяване на нормативна база, която стимулира повечето хора да я нарушават, и така да стават уязвими за шантажиране от тайните служби да им съдействат).

Роля на рушветната машина в държавата

Рушветната машина е неразделна от държавния апарат. Тя се създава в него – той е естествената почва на нейното развитие. Тя няма свои структури, а използва неговите. Тяхната регулаторна отговорност (която по същество е вид монополна икономическа позиция) е, която създава възможността за принуждаване към рушвети.

Единството и цялостността на рушветната машина също са невъзможни без държавните органи за опазване на закона. Ако тези органи не съществуват или не действат, изгодата на рушветовземателите да плащат такса протекция рязко спада, особено на високите нива, където уволняването на подчинен без убедително оправдание е трудно. Ако тези органи не са интегрирани в рушветната машина, плащането на такса протекция е безсмислено, тъй като тя не осигурява реална защита от тях. И в двата случая рушветната машина бързо се разпада на отделни части, или дори те по начало не се интегрират в общ механизъм.

Овладявайки държавния апарат, рушветната машина подменя целите и насоките на работата му. Тъй като в нея всички са нарушители на закона, и всяко по-ниско ниво е по-зле защитено от по-високото, то подчинените са принудени да изпълняват безусловно всякакви желания на началниците си, включително такива, които противоречат на служебните им задължения, и/или им създават неприятности. Това придава на рушветната машина командно-авторитарен характер, и превръща овладения от нея държавен апарат от инструмент за реализиране на интересите на гласоподавателите в инструмент за реализиране на интересите на върхушката на рушветната машина (или по-точно на нейните кукловоди).

Роля на рушветната машина в икономиката

Рушветната машина автоматично се стреми да се превърне в основното звено за извличане на печалби от всяка икономическа дейност в държавата. При бизнеси рушветната машина започва да концентрира в себе си основните печалби от тях. При не-бизнес дейности (напр. строителство на вили от частни лица), се налага бюджетът за дейността да бъде увеличаван за сметка на останалите части от бюджета на извършителя (напр. общата стойност на вилата расте, заради растежа на рушветите, за сметка на други разходи на семейството). Като се има предвид, че добре разработената рушветна машина покрива икономически всички или почти всички дейности в държавата, по същество тя се превръща в основният фактор за извличане и концентриране на печалба в съответната икономика.

В същото време, затягането на работата на рушветната машина води до изтегляне на разпределението на събраните средства нагоре, към върха й. При “правилното” й управление в зрелите й етапи над 60-70% от сумите на рушветите се концентрират у върхушката й. Тъй като тези рушвети са голямата част от получаваната в цялата икономика печалба, рушветната машина се оказва най-удобният наличен механизъм за бързо натрупване на голям първоначален капитал, и създаване на класа на едрите богаташи. Много от кукловодите в съответната държава често са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина.

Извличането на колкото се може повече от печалбата в държавата като рушвети, и концентрирането й към върха на рушветната машина може да бъде формулирано като КПД на рушветната машина. Върхушката й най-често го осъзнава именно по този начин, и разбира, че грижата за повишаване на това КПД по същество е грижа за доходите им. Това позволява на върхушката да анализира работата на рушветната машина както инженер анализира работата на машина, и да открива начини за повишаване на това КПД, дори ако не са очевидни за незапознатите.

След като бъде натрупан първоначален едър капитал, и бъде създадена негова класа, обаче положението се променя. Рушветната машина влиза в противоречие с този капитал, и ролята й започва да запада.

Обхват на рушветната машина

По-горе е разгледан само една от сферите на действие на рушветната машина – държавните органи. Анализът обаче показва, че за целите на вграждане в рушветната машина е подходяща всяка възможност за нарушаване на закона, чрез която се извличат облаги (още по-точно казано, всяка системна точка, която упражнява монополни права, е потенциално уязвима за овладяване от рушветната машина). Системата й интегрира удобно както нарушаващите закона рушветовзематели, така и органите, натоварени с опазване на закона. Първите събират и доставят средствата, с които тя работи. Вторите биват неутрализирани чрез интегрирането си (шефовете получават канал да опазват подчинените си от тях), и в същото време използвани за шантаж на “работниците” с цел повишаване на производителността на рушветосъбирането.

Организирана престъпност

Класическо нарушаване на закона, което носи облагодетелстване, и е склонно да плаща за протекция. Рушветната система бързо интегрира организираната престъпност, като й осигурява протекция срещу преследване от закона. Друга полза за организираната престъпност е, че системата осигурява преследване на “конкуренцията” й – неорганизирани престъпници и кандидати за нови престъпни кланове. Резултатът е, че организираната престъпност получава де факто безнаказаност: биват разследвани и разкривани само престъпления, вършени от случайни престъпници извън организираната система.

Тъй като са потенциална заплаха за престъпниците от системата, опитите на гражданите да се самозащитават биват наказвани неотклонно и сурово, в рязък контраст с (не)наказването на престъпниците. Особено безмилостно биват разбивани и наказвани опитите за организирана самозащита. Тъй като създават възможност за де факто подмяна на корумпираните органи за опазване на реда с некорумпирани (и много трудни за корумпиране, тъй като са създадени от жертвите на престъпността), те са смъртна опасност за рушветната машина, и върхушката й го знае.

Интегрирането на организираната престъпност се извършва на различни нива. В някои случаи таксата за протекция се заплаща изцяло вътре в големи мафиотски организации, босовете на които я предават пряко на високопоставени държавни фигури. В други случаи обаче таксата се заплаща на по-ниско ниво; това е предпочитаният от рушветната машина начин, тъй като високопоставените в нея са защитени при него с повече слоеве “бушони”. Например наркодилърските банди, които държат райони от града, често заплащат таксата протекция вместо на тесен кръг криминални “капо” на началниците на съответните РПУ. Автоджамбази от регионален мащаб обикновено си плащат на регионалните началници на КАТ. И т.н. Често високопоставени хора от рушветната машина (нерядко – служители на реда) посредничат между различните престъпни групировки, с цел запазване на спокойствието (и изправната работа, а оттам и доходите на рушветната система).

В държави, в които създаването на рушветната машина се направлява умишлено от хора с познания в областта, често биват изкуствено създавани рекетьорски мрежи, които обхващат цялата държава. Обхватът им позволява в тях да бъде събиран значителен процент от печалбата в държавата, а строгата им престъпна дисциплина осигурява доставянето на големия процент от събраното на върха на машината. (Алтернативно, такива мрежи могат да бъдат създадени сравнително бързо от случайни престъпни гении: в такива случаи те биват приети в ръководството на рушветната машина, и техните мрежи биват интегрирани в нея.) Опити тези мрежи да бъдат поставени като алтернатива на рушветната машина по същество са опити за оспорване на икономическото господство на върхушката й, и биват пресичани “с цялата твърдост на закона”.

Интегрирането на организираната престъпност в рушветната машина дава на кукловодите възможност за контрол върху нея, дори ако те не са престъпните босове. Това им дава най-различни възможности:

- опазване на себе си и своите хора от организирани престъпления
- използването на организираната престъпност за изпълнение на поръчки срещу конкуренти или неудобни лица
- подтискане или засилване на активността й по заповед (напр. при нужда от подобряване или от подкопаване на имиджа на изпълнителната власт).

Органи за опазване на реда

Полицията, следствието, прокуратурата и съдът задължително биват интегрирани в рушветната система. Тъй като те играят в машината доверена роля – на органи за контрол и принуда – изискванията за корумпираност към тях са значително по-високи, отколкото към звената, които събират рушвети (напр. митничари или лекари). Затова освен естествения натиск за корумпиране, пораждан от настъплението на рушветната система вътре в звената им, те са подложени и на значителен натиск отгоре. Резултатът е степен на корумпираност, далеч по-висока не само от средната, но често дори от пословичните в това отношение професии.

Основната финансова полза за тези органи идва от таксата протекция, която им заплащат рушветовземателски звена. Малка част идва от рушвети, заплащани от хванати рушветовзематели, които не са заплащали такса протекция.

Тези органи могат да се корумпират и към рушветовземане от спазващите закона. Катаджиите изнудват “за кафе” както нарушители, така и редовни шофьори. Следователи и прокурори вземат рушвети, за да свършат работа на жертви на престъпления (ако извършителите не са част от системата, и не плащат такса протекция), или да обслужат поръчки за сплашване или пречене. Обикновени полицаи подпомагат организираната престъпност срещу заплащане. Съдии вземат рушвети, за да решат дело в нечия полза. За тези си приходи те на свой ред плащат такса протекция, в пари или изпълняване на поръчки по контролиране на рушветната машина.

Тъй като основната им роля е не събирането на рушвети, а контролът върху събирачите (събират предимно такса протекция от рушветосъбирачите, а не рушвети от спазващите закона), те могат да имат обществен имидж на не толкова корумпирани, както други професии, които са ориентирани изцяло към рушветосъбиране.

Свързани бизнеси

Често едни или други бизнеси имат тесни връзки с рушветната машина (обикновено с нейни влиятелни функционери). Те си осигуряват различни услуги (прекрачвания на закона с цел извличане на изгоди, или незаконно подсигуряване на свръхзаплатени държавни поръчки, или сплашване или елиминиране на конкуренти…), като заплащат рушвети. Разликата между тях и обикновените принуждавани към рушвети бизнеси е степента на интегрирането им в рушветната машина.

Тези бизнеси са едно от изключенията от правилото, че рушветната машина активно принуждава да й се плаща – при тях плащането е взаимна договореност. Най-често функционери на рушветната машина имат участие в тях (рядко пряко, обикновено чрез подставени лица или организации). В тези случаи бизнесите не са под натиск да плащат рушвети, тъй като печалбите им пряко отиват за върхушката (напр. никой чиновник не би посмял да поиска рушвет, за да разреши строителството на ново заведение на местния мафиотски бос, полицейски началник и пр.).

Едни от най-честите бизнеси, свързани с рушветната машина, са “бушоните” – фирми, които формално приемат рушветите, които някой трябва да заплати, за да получи от каквото има нужда. Срещу малък процент за изпирането те прехвърлят средствата на свързани с рушветодателя или подставени лица или фирми, или в банки в държави със силна банкова тайна, или където другаде е подходящо. Най-често тези фирми не служат за нищо друго; има обаче и изключения.

В особено йерархични и дисциплинирани рушветни машини такива фирми са рядкост – там шефовете наказват сурово опитите за прикриване на приходи. В типичните рушветни машини те цъфтят през периода на създаването и първата част от узряването на машината, западат през периода на върхова зрелост, когато се следи особено строго всеки доход да плаща таксата протекция, и отново се надигат при западането на машината.

Управление на рушветната машина

Установяване на контрол върху рушветната машина

Отначало рушветната машина се управлява от най-висшите постове в нея, тоест в държавата. Те бързо натрупват чрез нея голям капитал. След това най-често я напускат, за да могат да си създадат официални големи доходи чрез легален бизнес, и така да излязат от риска, който носят като части от по същество престъпна организация. (В някои случаи рушветната машина се управлява от хора формално извън нея още от създаването си; на тях не им се налага да я напускат.)

Дори излезли от рушветната машина, кукловодите запазват контрола си върху нея, като реално назначават ръководството й. Най-често го правят, като избират правителствата на държавата – тъй като рушветната машина е неотделима от нея, и използва нейните структури, ръководството на държавата е по същество мениджмънтът на рушветната машина. По същество това е сделка: кукловодите избират “бушончета”, които да изпълняват политическите им поръчки, и да отнасят негативите за тях, и им заплащат с възможността чрез рушветната машина да ограбват населението.

Контролът върху избирането се върши чрез минималните достатъчни средства. Някои от тях са:

- лансиране на желаните кандидати чрез контрол върху медии
- спонсориране (пряко или от държавни средства) на изборни кампании
- шантаж, процедурно блокиране или дори пряко отстраняване на нежелани кандидати
- фалшифициране на изборни резултати

В случаи, когато кукловодите имат голямо силово влияние (тесни връзки с ръководството на силна в страната армия, или на силни тайни служби), те могат и да прехващат управлението чрез силов шантаж на вече избраните политици.

Механизми на извършване на управлението

Повечето хора обикновено си представят рушветната машина като вид мафия, а управлението й – като изпълняване на команди отгоре надолу. Това наистина е основният начин за спускане и изпълняване на конкретни, несвързани с рушветосъбирането поръчки на кукловодите или висшите й функционери. Основната й дейност, събирането и преразпределянето на рушветите (включително осигуряването на протекцията) обаче по характер е автономна, върши се на най-ниското адекватно за всеки случай ниво и се определя най-вече от динамични баланси и взаимодействия между глобални фактори. Затова тя се управлява най-добре чрез промени в условията, при които работи – иначе казано, чрез регулиране на нормативната база в държавата.

Тъй като основният фактор в държава с корупционна икономика са кукловодите на рушветната машина, а тя в периода на създаването и зрелостта си е основният техен инструмент (и най-често и източник на доходи), нормативната база на държавата се съобразява изцяло и единствено с нуждите на управлението на рушветната машина. То се извършва чрез няколко лоста:

- Ефективност на органите за опазване на реда

Корупцията и анти-корупционната ефективност на органите на реда са в обратна зависимост. Затова в периода на началното изграждане на рушветната машина анти-корупционната ефективност на органите на реда бива сериозно възпрепятствана. Обикновено това се върши чрез ограничения върху дейността им, задавани чрез нормативната база.

След като процесът е стартиран обаче, свързването на рушветната машина в единен организъм е невъзможно без наличието на заплахата от органите на реда (ако няма нужда от протекция, никой не би плащал такса протекция). Затова се налага интегрирането на тези органи в машината.

- На първия му етап органите получават, отново по нормативен път, техническата възможност и материалната изгода да се корумпират. Тъй като органите на реда по дефиниция са антикорупционни, подмяната на същността им с точната й противоположност обикновено отнема известно време. Ако органите на реда са предварително възприели в някаква степен корупционна психика (често явление в бедни държави), това време може да е много кратко или дори етапът реално да липсва. Това е етапът на развиване на “продукцията” на рушвети.

- На последващия етап, парадоксално на пръв поглед, нормативната база постепенно започва да включва по-сериозни наказания за корупция, и мерки за повишаване на ефективността на органите в проследяването й. Успоредно с това обаче базата все още не включва мерки и средства за реален контрол на органите на реда “отгоре надолу”; това позволява на заловените корупционери да се “откупват”, и докорумпира органите на реда. Този етап служи за създаване на порядък, при който рушветите биват споделяни нагоре, и некорумпираните служители биват отстранявани, като рискови и недоходоносещи.

- На последващия етап в нормативната база постепенно се въвеждат мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отгоре надолу”. Този етап служи за изграждане на канали, по които събираните рушвети да бъдат изтегляни към върхушката.

(Мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отдолу нагоре”, от избирателите, най-старателно се избягват на всички етапи на съществуване на рушветната машина. За разлика от интегрираните в нея органи на опазване на закона, популацията има реален интерес от разбиването на машината. Ако е необходимо, например при засилване на натиска за реални мерки отдолу, се въвеждат предварително обеззъбени мерки, или се вади подходящо плашило, за да бъде отклонено вниманието на популацията, докато натискът затихне. В краен случай може да се симулира вземане на мерки, и борба с корупцията; липсата на реални резултати обикновено се оправдава с някакви технически невъзможности.)

- Степен на регулиране на икономиката и другите аспекти на живота в страната

Ако една инициатива може да функционира без различни одобрения и разрешения, тя няма изгода да плаща рушвети. Затова нормативната база в корупционната икономика е устроена така, че всяка инициатива, лична или бизнес, да трябва да получи различни административни одобрения и разрешения. Тези одобрения и разрешения се предвижда да бъдат издавани от органи, които по начало са гръбнакът на рушветната машина – държавните органи. Вариант е нужните одобрения и разрешения да се получават и без рушвет, но след чакане, което ги обезсмисля: в този случай рушветът купува навременност на предоставянето на одобренията.

На практика това се реализира, като нормативната база предвижда разрешителни и ограничителни режими за всяка инициатива. Режими, които е нормално да бъдат само разрешителни, биват издигани под благовидни предлози (или тихомълком) в ограничителни. Режими, които е нормално да бъдат регистрационни, биват издигани в разрешителни. Прояви, които е нормално да не подлежат на какъвто и да е режим, биват прехвърляни (пак под благовидни предлози) на регистрационни режими, с цел по-нататък при възможност да бъдат прехвърлени на разрешителни. Корумпираните низши звена нямат нужда от подкана, за да започнат да използват тези режими за извличане на рушвети.

В същото време, необходимостта от твърде много одобрения и разрешения обезсмисля инициативата в държавата. Активността на инициативите рязко спада, а оттам и печалбите им, и съответно размерът на рушветите, които могат да платят. Това налага разхлабване на разрешителните режими с цел подобряване на рушветопотока. Обикновено то се извършва с много медиен шум, с цел да се пожъне политически кредит (приличен процент от гласоподавателите знаят, че разрешителните режими реално служат само за събиране на рушвети). Съвземе ли се инициативата обаче, режимите отново се затягат (тихомълком), за да се увеличат събираните рушвети.

Популярната представа за този процес е, че разрешителните и други режими за намеса, чрез които се цедят рушвети, се налагат и въвеждат от най-високите държавни нива (доколкото те са, които регулират чрез нормативната база рушветната машина). Това обаче не е вярно. Обикновено нормативните правила за намеса се въвеждат активно от всяко ниво, според правата му. Няма нужда МВР да спуска директиви за слагане тук или там на знаци, които ограничават скоростта на каране, на безсмислени места (“хранилки”) – районните управления сами го вършат, за да повишат доходите на служителите си от рушвети. Няма нужда да се разпорежда централно за ваденето на всякакви разрешителни да се искат голям брой безсмислени документи – органите, които издават разрешителни, активно създават такива правила. (Или, ако нямат това право, “лобират” за тях пред най-ниското ниво, което има правото.) Резултатът е, че обикновено се сътворяват количества нормативни правила за намеса, които са далеч над оптималното количество, и биха блокирали дейността на икономиката (и способността й да плаща рушвети).

Затова и регулирането на рушветната машина, извършвано от централната власт, обикновено се състои не във въвеждане на ограничителни правила, а в отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива. Ниските нива “автоматично” създават постоянен, превишаващ оптимума поток ограничителни правила; високите регулират рушветната машина чрез отменяне на по-голяма или по-малка част от правилата.

Това отменяне обикновено се използва от централната власт, за да се представи като борец срещу корупцията, който отменя хранещите я ограничителни режими. В същото време обаче, даването на истински контрол на избирателите върху дейността на държавната машина се избягва най-старателно, тъй като би довело до реална отмяна на повечето безсмислени ограничителни правила, и сериозно подкопаване на доходите на рушветната машина.

Тъй като отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива, се извършва от по-високите, за кукловодите е достатъчно да управляват висшите законодателни органи в държавата, например парламента. Благодарение на това за тях е достатъчно да определят кои кандидати за депутати ще бъдат избрани, за да получат контрола върху управлението на нормативната база в полза на рушветната машина.

Други особености на рушветната машина

Важен фактор за правилната работа на рушветната машина е балансирането на разрешителните режими между различните видове инициативи. Ако едни инициативи са по-малко ограничавани от други, това ще предизвика изместване на активността към тях, и намаляване на събираните рушвети. Съответно, при преразвитие на активността в даден вид инициативи тя бива поставяна на по-строги режими, за да се съберат повече рушвети. Често тези промени в нормативната база биват представяни като регулация на икономиката, грижа за потребителите или под други благовидни маски.

Особено добре координирани и дисциплинирани рушветни машини могат да са в състояние да развиват “бизнеси”, които реално са тяхна собственост, протектирани са изотгоре от всякакво даване на рушвети, и предават печалбите си пряко във върхушката на машината. Такива машини като правило са базирани на строго йерархични криминални мафии, или пък създадени от чужди разузнавания или други тайни служби, или пък са в момента на върха на зрелостта си. Те могат да функционират и в условия на много строги разрешителни режими, които в този случай реално служат за смазване на конкуренцията. Така голямата част от бизнеса и печалбите в държавата попадат пряко в ръцете на тясна върхушка (“мафиотски капитализъм”).

Такава система обаче много бързо създава едри кукловодски бизнеси, и съответно мотивация за ограничаване на рушветната машина. Продължително време могат да издържат срещу тази мотивация само особено силно централизирани и строго йерархични рушветни машини. Те обаче се сблъскват с друг проблем – мафиотският капитализъм рязко отслабва възможностите на хората да печелят, а оттам и инициативата им да работят и да предприемат успешни начинания. Резултатът е спад на печалбите в икономиката като цяло, а оттам и на приходите на кукловодите.

Единственият начин този спад да бъде избегнат е мафиотизирането на икономиката да се ограничи. За да бъде опазена поне част от мафиотско-монополното положение на кукловодите, разхлабването на контрола върви отдолу нагоре. Първо охлабва примката около врата на най-дребните бизнеси. Ако това се окаже недостатъчно, след това на малко по-големите, и т.н. Това е един от механизмите на западането на рушветната машина.

Получаването на облаги без нарушаване на закона е несъвместимо с корупционната икономика. То е пропуснат доход за рушветната машина, и дава възможност на съответните инициативи да получат финансова стабилност, която им дава свобода за действие. Затова нормативната база на думи поощрява инициативата, но на дело ограничава колкото се може повече възможността да се печели и дори съществува нормално по законен начин. Рушветите може да са по-големи или по-малки, но е важно да бъде принуждаван да ги плаща всеки, който има доходи. Точно както основната грижа на корумпираните хора във всяко звено е да изхвърлят от него некорумпираните, така основната грижа на рушветната машина е да ограничи възможността да се печели, без голямата част от печалбата да бъде превръщана в рушвети.

Западането на рушветната машина

Много от кукловодите започват като върхови фигури в рушветната машина. Първоначалният им капитал е натрупан чрез нея. В същото време, тя е много неудобен инструмент. Тъй като е по същество мафия, върхът й е много нездравословно място. Участието в нея означава замесеност в закононарушения, а това носи постоянен риск от елиминиране от противник или конкурент чрез органите за защита на закона. Също, управлението й е компромис от много, често противоречащи си интереси, за разлика от частният бизнес, в който едрите правят почти каквото си поискат. Затова кукловодите се опитват да я използват единствено за да станат едри капиталисти, след което да излязат от нея.

Концентрирането на повечето финанси и печалба в рушветната машина обаче ги изсмуква от истинския, производителния бизнес, и обикновено съсипва икономиката на страната. Това не пасва на интересите на създадения едър капитал. Никой собственик на верига магазини няма изгода купувачите да нямат достатъчно пари. Никой собственик на молове няма изгода магазинерите да не могат да печелят, и т.н. И тъй като едрият капитал са кукловодите, които поръчват нещата, обикновено рушветната машина бива регулирана да не изсмуква твърде много средства.

Рушветната машина е неудобна за вече натрупалите капитал и отделили се от нея бивши нейни управленци и с основния си социален ефект – да превръща мениджърите си в едри капиталисти. Колкото по-малко маймуни има на клона, толкова по-комфортно е за всяка. Ограничаването на средствата, които рушветната машина събира и концентрира към върха си, спомага и да се ограничи създаването на още едри капиталисти, които да конкурират вече наличните.

С времето едрите капиталисти осъзнават и че силната и добре финансирана рушветна машина е опасна за тях. Тъй като е неразделно срасната с държавата, тя може да даде на изпълнител, застанал на върха й, финансовата мощ не просто да стане още един от тях, а да създава проблеми на цялата им класа. Когато осъзнаят това, те обикновено нареждат допълнително ограничаване на ефективността на рушветната машина. Иначе казано, започват борба срещу корупцията.

Твърде рязкото западане на рушветната машина обаче е неизгодно за кукловодите. Ако тя престане да осигурява към върха си достатъчно приходи, изпълнителите може да изгубят стимула си да изпълняват политическите поръчки на кукловодите. Затова борбата с корупцията се регулира внимателно като ефективност – тя не трябва да бъде нито съвсем неуспешна, нито твърде успешна. Крайната цел обикновено е свеждане на доходността й до ниво, което би позволило на изпълнител да забогатее значително за един или два мандата, но не и да стане способен да се сравнява икономически с кукловодите.

Това, че повечето кукловоди в държава с корупционна икономика са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина, означава и още нещо – че са показали умения не толкова за бизнес, колкото за нарушаване на закона. В условия, при които рушветната машина е отслабена до степен да не пречи съществено на появата и развитието на нови бизнеси, започва естествено издигане на кадърни бизнесмени, които може в един момент да надконкурират кукловодите. Възпирането на този ефект е възможно на практика само чрез рушветната машина.

(Понякога се правят опити рушветосъбиращата част на машината да бъде разградена, и да бъде запазена контролно-репресивната. Те обаче обикновено са неуспешни: двете части са две страни на един и същи механизъм. Подтискането на едната автоматично подтиска другата: без прилични приходи от рушвети опазващите реда органи губят стимула да изпълняват противозаконови поръчки. И обратно, запазването на едната автоматично дава сили на другата: свикналите на приходи от рушвети органи за опазване на реда започват да поощряват, или дори да принуждават към събиране на рушвети.)

В крайна сметка ограничаването на рушветната машина обикновено се провежда бавно и постепенно, за да могат кукловодите да сложат ръка върху, или поне да поставят под контрола си колкото се може повече от бизнеса в държавата (“кръстничество”, процентни участия, картелизиране…). Ако те се почувстват несигурни, или се създаде реална тяхна конкуренция, ограничаването на рушветната машина може да бъде спряно, или дори върнато назад, за да се овладее положението.

Процесът на ограничаване обикновено тръгва по-бързо, когато кукловодите развият бизнесите си до степен да се конкурират един друг. Рушветната машина (и по-точно контролно-наказателната й страна) може да стане в този процес изключително опасно оръжие срещу всеки от конкурентите. Освен това, тъй като върхушката й обикновено се състои от изключително безскрупулни хора, с увеличаването на броя на кукловодите и на антагонизмите между тях тя става все по-трудна за предвиждане и контролиране. (Веднъж напуснали общата мафия, те все по-трудно могат да намерят “бушон”, на който всички или повечето да имат доверие.) Ограничаването на силата й внася в съществуването на кукловодите предсказуемост и предвидимост, и намалява риска да бъдат отстранени едни от други.
—-
Този модел на западането, както и описането на рушветната машина като цяло, е опростен и не отчита влиянието на голям брой възможни допълнителни фактори. Ако например разузнаването на друга държава, която смята тази за потенциален враг, има силни позиции сред кукловодите и/или върхушката на корупционната машина, то ще работи за запазването й, и за засилването на ефекта на съсипване на икономиката, който тя упражнява. Ако пък например друго разузнаване пък се опитва да противостои на това (например ако няма изгода тази държава да е слаба), то може да работи за постепенното разрушаване на машината, и прехващането на контрола върху кукловодите.

Реалното развитие на нещата зависи от баланса между естествения ход на процеса и различните външни влияния. Ако човек вземе като основа изложената теория, и отчете достатъчно от допълнителните фактори, които повлияват процеса, според мен ще получи с прилична точност реалното положение на нещата. Или пък, обратно: по разликите между теоретичното и реалното положение може да съди за наличието и характера на допълнителни фактори, които повлияват процеса, и са останали скрити от публиката.