Иво Беров Защото съм от северозапад
[видео]
[край на видеото]
Още през 1988 г. когато се запознах с Иво - аз бях начеващ радиорепортер, а той бе неоспорим мастър, разбрах, че е гениален. Нито репортерстването в Националното радио, после при Гарелов във "Всяка неделя", нито вестник "Седем", който прави на голи мускули, - отразяват дори капка блясък от гениалността му. Донякъде може да я усетите от лирично-тъжовната ала фентъзи първа негова книга "Бетонната фея".
Иво... един любим ми човек, чийто живот соцът разби.
respect!!!
ОтговорИзтриванеВени, казаното за Иво от теб смятам за чиста истина след като прочетох Бетонната фея!
ОтговорИзтриванеВ никакъв случай не пропускай новата книга на Иво Леров "Израстък" -
ОтговорИзтриванеОт http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=37162 :
"В книгата се разяснява как е възникнало всичко, какво е станало с него и защо е станало. А също и какво би станало с това, което е станало, ако беше станало друго, ане то. Разказва се за всичко, което не е станало, като се обяснява защо не е. И какво щеше да стане с него, ако беше станало то, а не онова, което всъщност е станало.
Още с книгата си "Бетонната фея" Иво Беров демонстрира причудлив микс от лирико-философски съставки, в който, ако се огледаш, можеш да видиш я болезнения лик на Кафка, я гневното величие на Ницше, я нордическата лудост на Хамсун. Я собствените си страх и блян - най-вече тях.
Новата му книга е продължение на същото - още по-безмилостно, по-самотно, с повече размах.
Бойко Ламбовски"
От Иво - http://ivoberov.blog.bg/izkustvo/2012/02/21/moje-bi-nai-osobenata-kniga-v-bylgariia-sveta-i-negovite-oko.905974 :
"Книгата е особена. Това е най-особената от всички книги, която съм написал. Което не е много сили довод, защото съм написал всичко четири. От тях само две са издадени. Дотук нищо особено, освен книгата ми.
Но това е и най-особената книга, която съм чел. Което вече си е размах.. Защото съм прочел много книги. Ако се подредят една до друга всички книги, които съм прочел, ще се покрие едно разстоянието от Волуяк до Тохао-Ронго-Ронго и обратно. Ако книгите се подредят една до друга не ребром, а възнак, ще се покрият четири разстояния до Тохао-Ронго-Ронго и четири обратно.
Питате къде е Тохао Ронго-Ронго ли? То е точно там, където предполагате, че е.… Как да ви обясня колко особена е книгата. Да ви кажа, че тя е по-особена от Чевенгур на Платонов нищо няма да разберете, защото не сте чели Чевенгур на Платонов.
Добре де, ти си изключение.
Тогава мога да кажа, че е по-особена от почти всички книги на Тери Пратчет взети заедно. Сега се надявам да разберат ясно колко особена е книгата, защото почти всички са прочели всичко почти всичко от Тери Пратчет.
Добре, де аз съм изключение. Какво й е особено на книгата. Просто не знам. Толкова е особена, че дори не знам какво й е особеното.
Ако можех да кажа какво й е особеното, тя нямаше да е толкова особена. "
Избрани избрани изречения от самата книга:
ОтговорИзтриванеИзрастък
В тази книга се обяснява как е възникнало всичко, какво е станало с него и защо е станало. А също и какво би станало с това, което е станало, ако беше станало друго, а не то. Разказва се и за всичко, което не е станало, като се обяснява защо не е. И какво щеше да стане с него, ако беше станало то, а не онова, което всъщност е станало.
…
В тази книга се разправя също за любов, омраза, радости, мъки, загуби, печалби, за хубавото, за грозното, за тъжното, за веселото, за доброто, за злото и за всичко останало.
Най-вече за останалото.
Най-вече за него
Но ще остане ли нещо?
Най-вероятно не.
Ако все пак остане нещо, то ще бъде израстъкът.
Израстък
- Когато човек е част от нещо, иска да опознае нещото. Когато не е част от нищо, той не се стреми нищо да опознава. Когато не е част от каквото и да било, опознава себе си.
- В тия дни виковете много лесно се превръщаха в песен и вой.
- Сърцето чукаше по гърдите като по затворена врата.
...
- Червеите поглъщат и изхвърлят пръст. Само така те могат да бъдат червеи.
...
- Между месото и човека има само една душа, а между човека и месото най-често няма нищо.
...
- Какво иска Орелът-Слънце – попитаха го те.
Бяха жадни, отчаяни и нещастни. Бяха почернели от мъка. Бяха готови.
- Кръв – отговори им то – кръв и сърца. Живи, туптящи сърца.
...
- Това не ме изненадва чак толкова – отвърнах – отдавна съм забелязал, че повечето хора искат да бъдат други хора. Само дето не си го признават.
...
- Има такива времена. Особени и объркани. Миналото все още не е свършило. Бъдещето все още не е започнало. Тогава се заплитат възлите на съдбата.
...
- Не играеше с никого. Представяше си разни неща. И мислеше. В началото мислеше почти непрекъснато. После съвсем непрекъснато.
...
- Споделяй само обречени светове.
...
- Най-важното в човека е нечовешкото.
...
- От своята болка можеш да се измъкнеш само като се вмъкнеш в чуждата.
...
Колкото повече кръв – толкова по-добре. И по-добре повече, отколкото по-малко.
...
- Страхът идва преди страшното. Дойде ли страшното, страхът изчезва.
...
“Тази книга не е за слаби стомаси “ – беше казал някой.
Затова е насечена на късове.
Така по-лесно се поглъща.
...
Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец.