Бенедикт XVI срещу хомосексуализма

Прочетох при уважавания от мен Extreme Central Point за нападките на папата срещу хомосексуализма и се сетих за дискусията, която водих в един хомосексуален клуб при неговото избиране. Мисля, че и сега са интересни тогавашните ми тези, затова пускам основното от тях (който се интересува от цялата тема --> Ратцингер Бенедикт XVI):

"Ратцингер беше префект на Конгрегацията за доктрината на вярата - изключително могъща организация, наследник или продължител на Светата инквизиция.

Неговата критика на капитализма* беше принципна, дълбока и сериозна - както като догматика, така и като практика. Обаче това беше критика от дясно, от позициите на силно консервативните ценности. В този контекст именно са и оспорваните му възгледи за абортите, контрацепцията и хомосексуализма.

* Думата не е комунистическа Самият Йоан Павел ІІ говореше за фундаменталните недъзи на съвременния капитализъм

Антикомунистическите духовници в Полша нямаха амбицията да променят католическата доктрина, за разлика от латиноамериканските католически либерали, да не говорим за откровените последователи на теологията на освобождението. Т.е., различното отношение - доколкото го имаше, се обуславяше не от политическата насоченост, а от това дали се посяга на догмата. В Източна Европа не се посягаше, а в Латинска Америка имаше ясна такава тенденция. Това не е лицемерие, а принцип - веруюто на Йоан Павел ІІ, ако мога така да се изразя, бе, че църквата трябва да се намеси в политиката, но без да променя същността и ценностите си.

Йоан Павел ІІ бе явно ангажиран с политически каузи (напр. движението "Солидарност" в Полша, опитите да се предотврати/спре войната в Ирак и др.) - нетипично за предшествениците му. А по отношение на догмата бе консерватор

Преди да плюе Ратцингер/Бенедикт ІІ, да бъде така добра да се произнесе за Йоан Павел ІІ. Тъй като Ратцингер получи високия си пост - префект на новосъздадената Конгрегация за доктрината на вярата (възстановената Света Инквизиция) поради това, че имаше същите възгледи като Йоан Павел ІІ и имаше твърдостта и упоритостта да ги прокарва в действие. Pope Benedict XVI wants to dismantle Vatican II and go back to 1397 , твърди госпожицата и това показва ако не лицемерие, то грандиозно невежество. Йоан Павел бе този, който ревизира достиженията на Втория ватикански събор. 26 години той налагаше с твърда ръка консервативните си възгледи както по отношение на традиционните ценности на християнството, така и в структурното и институционното развитие на църквата и възгледите на нейните слуги. Понтификатът му на практика зачеркна голяма част от реформите, замислени и започнати по време на Втория ватикански събор в началото на 60-те години. Но Морийн Дод, бидейки от най-изявените представители на либералните хамерикански медии - разбирани в лошия смисъл на думата, се нахвърля като чакал само на Ратцингер, изкусно внушавайки чрез премълчаването на истинската роля на Йоан Павел ІІ, че той е не само невинен по отношение на визираните от нея прегрешения, но и едва ли не жертва на зловещия Ратцингер. Само че предишния папа не й е сгодно да го наплюе, тъй като е от хората, спомогнали за падането на комунизма, която тема е любима на госпожица Доуд отпреди 15 години. В тази посока й помага втората голяма некоректност - сравнението на Дик Чейни с Ратцингер, базиращо се на това, че са втори в йерархията, което означава и сравнение на двойката Дж.У.Буш/Дик Чейни с Йоан-Павел ІІ/Ратцингер. На пръв поглед интересен похват, но дълбоко погрешен за всеки, който познава хамериканската и ватиканската политика. Маймунекът не може да се сравни като политик с покойния папа и съответно ролята на Ратцингер съвсем не е същата като ролята на кукловода Чейни. Доуд знае това и затова вместо за Dubya, започва в един момет да сравнява Йоан Павел ІІ с Рейгън (при когото обаче Чейни изобщо не е втори човек), за да продължи глупавия си анализ на явлението "втория в сянката" Типично за либерален журналист, тя предполага невежеството на читателите си и полага върху него манипулативната си статия. Бахти, за пореден път се убеждавам, че хамериканските медии не са по стока от "Труд" и прочие бг прес

И за да се върна конкретно на казуса "Ратцингер" - либералният истаблишмънт е особено перфиден в манипулирането на масовото съзнание като системно атакува откровено консервативните идеи и носителите им, създавайки по такъв начин илюзията, че той (либералният истаблишмънт) не е част от истаблишмънта, а негова алтернатива (направи сравнение между дебилния Храст и лицемера Кери, за когото мнозина от най-отявлените му фенове откровено казваха, че той няма да води по-различна политика от съперника си, но не изглежда толкова агресивно малоумен /или малоумно агресивен?/). Та затова обвинявам мейнстрийм медиите в лицемерие - по идеологически причини (войната с неоконсерватизма, олицетворяван от W.) те изядоха с парцалите Ратцингер/Бенедикт ХVІ за това, което охотно прощаваха на предшественика му също по идеологически причини. По време на Студената война комунизмът бе по-голям съперник от консерватизма, когато трябваше да се избира между двата "-изъма", сега първият го няма и цялата злост се стоварва върху втория. Порочното в този подход е неговата идеологичност - цел на подобен тип журналистика е не информирането на читателите/зрителите за фактите сами по себе си, а манипулирането им в контекста на и за целите на дадена идеология. "