Наградите "Хеликон" са като Пътния фонд на Батко и Браткко

Обществото ни е тежко болно - сами си създадохме някакъв балкански клиентелистки капитализъм - в който единственият ефективно действащ механизъм е корупцията - и това ми подозрение оня ден бе блестящо потвърдено от Райна Маркова, която открехна вратата за тайните на литаратурните конкурси:



Това ме потресе повече от случките с Батко и Братко (бившия шеф на Пътния фонд, чийто конкурси все печелела фирмата на брат му) - който случай бе поводът на Брюксел да му прелее чашата, още повече, че Станишев не отстрани мигновено Батко, а се унижи дотам, че да се наложи да му го искат изрично. Вярно, не с официални изявления, но Сергей добре знае, че когато например от немското посолство ни набиват канчетата в частни разговори, утре интонациите и жестовете на разговарялите се коментират и на Женския пазар. (Скоба: един от малките ни позитиви като общество е, че нищо не може да остане скрито.)

Оказа се, че една от двете най-престижни литературни награди у нас е същият род начинание като автомагистрала "Тракия" - "Шариш, бате, на комисията, и те класираме. И - всички шарят, тъй че давай повече". Почти като търг. Пазарни механизми в корупцията - "аре, конкурирайте се кой може повече да ме корумпира!"

Потресът ми иде от това, че случката става е в съсловие, заяваващо като цяло амбициите си за морален съдник... Щом и тия с писалките (метафора, бе, Уили, знам, че имат лаптопи) живеят по правилата на Батко и Братко, викам да закриваме държавата. Злокачественото образувание е дало метастази и в мозъка.

П.П. Райна си изтри постинга, но пускам скриншот на началото му, прихванато от Блогосферата, защото смятам, че случаят е от особена обществена значимост Знам, че вече се ги натиснали - неия и Милен Русков - да си налягат парцалите - не силово, разбира се, а с полунамеци, полузаплахи, полуобещания... Извинявам се на Райна, но наистина мисля, че е важно.