Щрихи към портрета на Кеворкян/Димитър

Мнозина мислещи и разумни хора само са чували как имало един велик журналист Кеворкян, но нямат собствен спомен за него, защото са твърде млади. Не, не "твърде", а достатъчно млади - защото когато в БГ такива като мен, със спомени отпреди 1989 г. изчезнат, може би държавата и обществото ще започнат да се пооправят. Нещо като Мойсеевото водене из пустинята на еврейския народ - абе и в кръг ги върти, само и само да умре последният, роден в робство. Защото Обетованата земя, към която ги води, не прави чудеса - ако заведеш там роби, що получиш държава на робите, на крадливите и страхливи роби. Ако ги заведеш в Евросъюза - също.

За хората от моето поколение - осъзнали се като обществени съществоа в аристотелевия смисъл на Zoon Politicon през годините на перестройката Кеворкян бе икона. Но след публичното харакири, което си направи в скандала с Коритаров (http://www.focus-news.net/?id=f10713, http://www.focus-news.net/?id=f10714, http://www.focus-news.net/?id=f10715
http://www.focus-news.net/?id=f10716), мисля, че ще е интересно да припомня някои приноси на журналиста Кеворкян за общественото развитие.

Пожарът на Партийния дом

И до днес съм убедена, че без него нямаше да го има, въпреки че едва ли той е подозирал какво точно се гласи. Кеворкян бе програмен директор на телевизията и разреши нещо безпрецедентно - към 21 часа да бъде прекъснат игралния филм, за да излязат да кажат нещо си двама леко изкукали старци - Йосиф Петров и Радой Ралин.

Нещото се отнасяше до една малоумна провокация, предполагам на дело на "здравите сили" в БСП и ДС - един лумпен от нерегистрираната никъде "Инициатива Гражданрско неподчинение" заплашваше да се самозапали, ако до края на деня не бъде свалена петолъчката от Партийния дом. През цялата оная нощ на национален срам Пламен (така се казваше откачалникът) все така се разхождаше в напоения с бензин войнишки шинел, изхитряйки се и искра да не падне връз него.

"Национален срам" защо? Защото след призива на бай Йосиф и Радой по телевизията "да спасим един младежки живот" на площада се стекоха десетки хиляди хора (по това време нямаше кабеларки, нямаше сателити, имаше една национална телевизия, т.е. въздействието й бе несравнимо по-силно от сега), сред които съм убедена, че имаше подставени лица и бе запален Партийния дом като пътьом бе разграбен ресторантът на ЦК. Другояче щях да оценявам събитията, ако това бе истински пожар, причинен от разгневена тълпа - както бе автентичен погромът над сградата на ЩАЗИ в Берлин. Но огнената бутафория бе явна, а гневът на тълпата се изля основно върху бутилките и месищата, които влачеха от разбитите витрини на ресторанта. Толкова зверски и примитивни физиономии, колкото през нощта на пожара, рядко съм виждала друг път. То и затова реакцията на световните медии бе някак двусмислена - и на тях не им хареса уродливото лице на псевдодемокрацията в действие.

Мисля, че тогава реформаторските сили в БСП надиграха хард ядрото - знаейки за провокацията му, те я стартираха и канализираха във възможно най-уродливия й вид. След което я използваха за претекст да изхвърлят хардлайнерите. Неслучайно Добри Джуров напусна парламента недълго след псевдопожара. Както неслучайно двамата души с най-голяма власт в държавата - президентът Желев и премиерът Луканов, се оказа, че ги няма точно във въпросната нощ. Желев - в Евксиноград, Луканов - в Чехия. Тоест, те белички-чистички, непричом...

Царят-спасител

Тук ще съм кратка: през пролетта на 1990 г. Кеворкян реанимира за бг обществото митичната фигура на Симеончо, излъчвайки едно пространно, но затова пък слугинско интервю с него. По случайност знам как малко по-късно журналистът от "Дума" Максим Бехар успя да си уреди интервю с величеството - чрез връзките на ДС, тъй че "царският удар" на Кеворкян още тогава, преди да излязат доносите на "Димитър" ми бе ясен. Кукловодите бяха планирали "царската карта" още в началото на прехода, но времето му щеше да дойде по-късно, когато ще се легализира заграбеното.

Случайно ли е участието на Кеворкян в тези случки? Никога не съм вярвала.