Спреният блог на Пламен Юруков и фалитът на "Кремиковци"

Оня ден собственикът на хостинг фирмата FColor.bg Димитър Аврамов спря блога на СДС лидера Пламен Юруков, който се хостваше при него, заради призива му българите да спрат да плащат данъци като протест срещу правителството. В Интернет срещнах само хубави оценки за това - колко правилно било, не можело политически лидер, еле пък десен, да призовава за неспазване на правовия ред и законите. Днес съдът обяви "Кремиковци" в несъстоятелност, за което хубавите неща ги говореше икономическият министър Петър Димитров от седмици предварително - как това бил най-лесният и най-бърз път за продажбата на нов, тоя път читав собственик. Мисля си, че и двете случки са поредно доказателство колко е права Еврокомисията да ни резне парите (надявам се да не спре само дотук). Защото показват не само липсата на функционираща нормална съдебна система, а изобщо пълното неразбиране на идеята за право и правова държава.

Фалитът на "Кремиковци" е не само съвършено законен, но и твърде закъснял. Проблемът е в датата на несъстоятелността - съдът я определи на 2005 г., преди комбинатът да вземе заема от 325 млн. евро чрез емитиране на еврооблигации. Взимането на заема срещу залагане на активи беше фактически решено от правителството; след това то прибра 20% от него, за да си покрие дълговете, с които "Кремиковци" му висеше; а сега като най-голям кредитор ще решава на кого от останалите кредитори да даде нещо и колко.

Формално погледнато правителството нищо не е нарушавало, формално погледнато независимият съд определя датата на несъстоятелността според експертизи и т.н. А реално погледнато, всеки запознат с българския съд знае, че датата не се е появила ей тъй на, без всякаква връзка с опапкания облигационен заем, т.е., че правителството успя да прилъже куп портфейлни инвеститори да си дадат парите, чопна 1/5 от тях и си издейства съдебно решение, според което то ще решава дали да им даде нещо освен чаша студена вода.

Хубавото е, че вече не само има дело по казуса, а и Еврокомисията вниматгелно наблюдава какво ще става оттук нататък - дали няма да за пореден път да се убеди, че у нас закони има, и съд има, но те се прилагат според интереса на по-силния (в конкретния случай - правителството, в други случаи - олигарсите, в трети - мутрите и т.н).

Случаят с Пламен Юруков е по-неприятен. Очевидно той изплеска дивотия и в политически план от това могат и ще произтекат разни неща. Обаче хостването на блога му е израз на гражданско-правни отношения между него и Аврамов, а не на политически. Последният може да е супер политолог и политик, много умен, много последователен и много всякакъв, но спира блога му не като такъв, а като собственик на сървърите.

Обяснението, че не можел да толерира призиви за неспазване на законите, е пълна боза. С подобен аргумент могат да бъдат спрени купища от най-популярните бг блогове, а също така кастрирани практически всички стойностни бг политически форуми. Едва ли някой може да преброи колко пъти в последните месеци е срещал в блогосферата и форумите твърдения от типа на "да ги изхвърлим с камъни както през 1997". То и мен Blogger би трябвало да ме клъцне, щото тия дни написах, че ако в началото на прехода бяхме оставили някой и друг комунистически труп, сега бивши комунисти нямаше да има. Ама тия от Google не са супердемократи като Димитър Аврамов. И "Дарик радио" не са, щото преди месец и кусур Бойко Борисов заяви "Хората трябва да изгонят избраниците ни с камъни от парламента", пък те кво? - ни му спряха ефир, ни нищо.

Смятам, че спирането на блога е по-тревожен индикатор за състоянието на държавата и обществото, защото десният политолог и авторитетен политически блогър Димитър Аврамов бе шеф на предизборния щаб на СДС за евроизборите, а пък никъде в медиите и Интернет не срещнах критична оценка на действията му от десни позиции. Запушват устата на лидер на основна опозиционна партия и никой не се възмущава. Което иде да засили съмненията ми в наличието на критичен потенциал автентични дясно мислещи хора у нас, частност и на автентични десни лидери. Повтарям, не е въпросът какво е казал, а има ли право собственикът да му затваря устата. Волтер беше казал, перифразирам - не съм съгласен с това, което казваш, но ще отстоявам до смърт правото ти да го казваш. Само че у нас пак излиза, че правото е на по-силния - в случая този, който може да ти дръпне шалтера.

Подробности за "Кремиковци":
Облигационерите са готови да съдят държавата "до края на света"
Court rules Bulgaria's Kremikovtzi insolvent