Free running - енергията на отскока

----------------
Now playing: Balkanji - Zora [foobar2000 v0.9.4.4]

Много малко са нещата, които съжалявам, че не съм. Нормално - за човек на моята възраст. Щото се предполага, че горе-долу е балансирал аспирации- постижения. Съм. Обаче неистово, пуберски съжалявам, че не съм райтър и не съм трасьор. Първото формално мога да го направя - шпрейове бол, обаче нямам визията, която да предложа, а варианът с таговете ми е тъп. Сиреч потенциалното ми райтърство се ограничава от собствената ми ограниченост. Изявата ми като фри рънър/трасьор я ограничава страхът. Аз съм болен човек с повишен риск от счупвания и бих обременила мои близки, което ми се повдига да помисля. Това не ме спира да скачам по малко - за мое самочувствие, имам си мои турове - да, лекички са, и когато гледам големите, се сещам за моите си "постижения". Само че си ги пазя в тайна, защото хората, ах, хората са толкова злоради и злобни... Мой съсед от махалата, реплика - "А, скачаш, а, нямаш кво да правиш, мамка ви, много пари ви дават, инвалиди кьопави ментета". Но не връзвам. Инфо: аз съм инвалид първа група - 96%, тежка остеопороза. Той ме смята, че съм на далавера. Не го виня. Кучката Масларова - винаги ще я наричам така, заради хилядите й грехове към хората в неравностойно положение, създаде у обществото представата, че инвалидите са лъжци, които само гледат кво да гушнат от държавните пари. Парите, Масларова, не са твои - първо. Второ - абе, толкова ми е тъпо да те мисля, друг път ще ти разправям за европейския модел. Всичко това не ми пречи да скачам. Колкото и смахнато да изглежда отвсякъде. Паркурът е визия, философия, начин на живот. Затова аз знам какво би казал Мартин, ако някой от тъпите сутрешни водещи би го попитал за паркура. Да намираш пътя в цялата шибана среда, която са ти създали, твоя, истински път, съществуващ, за да можеш да покажеш твоите сили и възможности.