Мислех си да напиша някакви сериозни ми ти неща за края на учителската стачка, за работодателите, които пищяха правителството да не дава нищо на учителите, защото и наемните им работници щели да поискат, за заклинанията как учителите заплашвали икономиката, която инак прекрасно се развивала. Сигурно ще ги напиша някой ден. Като не ме е толкова гнус от така нареченото правителство и така наречените работодатели, че да мога да се удържа да пиша прилично. Тъжно ми е не само, че властта и измисленият бг бизнес унизиха и смачкаха едно съсловие, поискало нещо съвсем естествено - да живее и работи нормално, а повече от това, че използвайки пълната си власт над медиите, тотално заблудиха обществото за причините и същността на конфликта. А истината за българската икономика, българското правителство, българския бизнес и българските учители лъсна преди дни отвън - в годишния доклад за конкурентоспособността на Световния икономически форум.
България е на 79-то място от 122 държави в Индекса за глобална конкурентоспособност и на 83-то от 131 държави в този за конкурентоспособност на бизнеса. Любопитна е съпоставката на местата, които заемаме по някои показатели:
Здравеопазване и основно образование - 46
Висше образование и обучение - 66
Действия и стратегии на компаниите - 95
Качество на институциите - 109
И става безпощадно ясно, че истинските - не пречки, а непреодолими бариери - пред българската икономика са правителството и бизнеса, които са два пъти по-негодни/некачествени/калпави от образованието.
Всъщност нищо ново под българското слънце. Родният бизнеселит винаги е бил такъв - алчен да смуче обществени пари и негоден да създава нови стойности. Който се интересува повече от убогата същност на бг капитализма, да прежали стотина лева за великолепната трилогия на великолепния Румен Аврамов "Комуналния капитализъм".
Супер ми е интересно дали ще се намери някой пазарен фундаменталист да ми обясни как тия от Световния икономически форум са левичари, или че Румен Аврамов е левичар
Повече за доклада на български --> в."Дневник" Автор на картината - Jim Woodring
Аз не мисля, че цитираният доклад потвърждава или отрича изказаната теза. Само за да дам пример, колко е труден за интерпретация мога да кажа че:
ОтговорИзтриване* Посочените цифри показват още веднъж, че образованието у нас е класирано като слабо и се нуждае от реформи, които да намалят цената му и да повишат конкурентоспособността на сектора (който в момента е държавно монополизиран)
* Посочените цифри показват, че образованието е слабо, което доказва нуждата от повишаване на разходите за сектора, превръщайки го в основен приоритет на бюджета наравно със социални разходи, защото ниски заплати за учителите значат ниска заинтересованост.
На пръв поглед тези твърдения изглеждат противоречиви, но и двете може да са верни едновременно и най-вече много използват за доказателство този доклад, който е прекалено обобщен, и просто не може да бъде свързан.
Аз съм изказвал мнението си и си го поддържам. Един бюджет не може да бъде социален, пазещ нечия чест, емоционален или каквото и да е различно от цинично преразпределение на пари, които и без това са малко. В този смисъл всякакви емоционални интерпретации принадлежат на друга равнина от тази на бюджета. Да, аз смятам, че учителите получават прекалено ниско възнаграждение, преподавал съм и мога да си представя колко е трудно, поради което смятам, че заслужават повече пари. Но това е емоция. Бруталната действителност с цинизъм обаче определят другото ми мнение (не задължително противоречащо). Аз съм против увеличаване на преразпределяното БВП за образование, при положение че няма пари за здравеопазване, и образованието има същият бюджет в абсолютна стойност, а обслужва около 6 пъти по-малко граждани (значи ли това, че образованието е 6 пъти по приоритетно от здравеопазването в момента?). Не смятам, че увеличаването на БВП-то преразпределяно от държавата за държавни разходи (общото данъчно бреме) е смислено, и далеч като данъкоплатец не разбирам как се употребява, както и не смятам, че ще видя положителен резултат от това. Смятам, че твърдо и ясно трябва да се определи в една стратегия за образованието в страната, че единствен приоритет и продукт на сектора са учениците и тяхното знание, а не учителите. В този смисъл вярвам, че заплащането на учителите трябва да бъде следствие от запазването на интереса на учениците, а не първи приоритет, който, при положение че имаме средно 1 преподавател на 7 ученика и основният разход в сектора отива за заплати, а не за учебни матеряли и програма, по-скоро говори от нужда от сериозна реформа, отново в полза на учениците. Мнението ми, отново в полза на учениците, казва, че те трябва да получават субсидията, която им се полага, без значение дали са в държавно, или частно училище, защото тя е събирана от всички ни (аз например нямам деца, а в образованието отиват 20% от данъците ми) и следователно се полага на всички.
Според мен високите заплати и интереса на учениците и гражданите не си противоречат, ако реформите доведат до по-висока ефективност, измервана по един единствен начин – повече ученици на учители. При положение че имаме дългогодишна демографска криза, това значи по-малко учители.
Някои учители казват, че не са против тези реформи. Но очевидно начина, по който е изказано публично мнението на гилдията не подкрепя това предположение. Дори и погледнато споразумението, предложено на сайта на министерството – то не отбелязва нищо такова. В този смисъл мога единствено и само да вярвам, че са против. И това ги противопоставя на моя интерес като гражданин и данъкоплатец.
Аз не съм доволен от споразумението между учителите и правителството, макар и не признато от учителите. Смятам, че то е вредно, защото в него няма реформа в какъвто и да е смисъл, а само задължения за увеличаване на заплати. Не е ясно какво става, ако учителите не изпълнят или блокират точките в полза на „реформите”. Но е ясно какво става, ако не им се увеличи заплатата.
Някой казват – учителите бяха изкарани лошите на деня. За мен това е некоректно изказване от гледната точка на обиден и емоционално наранен човек. Но отново да кажа – парите са студени, ако не бяха как щяхме да коментираме факта, че сборният бюджет на държавата не е достатъчен да покрие всички чакащи за медицинска помощ? Да седнем да ревем ли или да почнем да работим, за да има повече бюджет следващата година (един от катализаторите, на което е и намаляването на данъците)? Ако едно е сигурно, то е, че ревът не само че няма да помогне, не ще остави толкова нерешени проблеми в бъдеще, колкото и сега. За това и бюджета и икономиката са студени, и на пръв поглед болни решения могат да се окажат добри в дългосрочен аспект. Не казвам, че няма нужда да се шуми, това е важно. Но решенията трябва да бъдат базирани на много по комплексна оценка от чисто емоционалната. Не мисля, че от стачката спечели някой – нито правителството, нито учителите, нито синдикатите, а най-вече учениците. Правителството може да каже със същата сила – ние бяхме изкарани лошите на деня, а се опитахме да защитим интереса на данъкоплатците. Учителите – ние бяхме изкарани лошите на деня, а се опитвахме да защитим правото си на „достоен” живот (доколкото достоен подлежи на субективна преценка и не е класифицирано какво значи това освен 100% увеличение го слагам в кавички). Аз обаче вярвам, че това е здравословно. Много е необходимо и го казвам от много време обществени групи да започнат да съзнават, че не могат да изнудват обществото просто така. Общественият баланс изисква, ако желаеш нещо, да дадеш в замяна. Също така смятам, че правителството се научи да отстоява позицията си, под силен обществен натиск, което не се бе случвало у нас и е време да се случи, макар и да е опасно, защото никога не е ясно дали позицията на правителството е наистина от обществен, а не частен интерес. Но доколкото те не са победители, а стачката прескочи отдавна границата, в която може въобще да има победител, това е урок и за обществото като цяло. Романтизма по отношение на това, че бюджета е залят от пари мисля, че вече изчезна. И малките деца вече знаят разликата между счетоводен и реален излишък, и риска от това да превърнеш временен излишък в постоянни разходи.
Съгласна съм с всичко, което си написал, но не ми беше постът за това. Тоест, не написах този пост за да обсъждам нефелната държавна образователна стратегия, а за да кажа, че българските бизнесмени са два пъти по-калпави от българските учители. На 95-то място са класирани фирмите ни, на 46-то - образованието ни. Как да го кажа по-ясно? 95:46= 2 и малко. От това по-ясно накъде? Институциите пък, сиреч политиците и чиновниците са по-калпави и от бизнесмените - 109-то място.
ОтговорИзтриванеСъщо като теб не мисля, че трябва да се увеличава частта от БВП, която се преразпределя от държавата. Мисля обаче, че тя трябва яко да се преструктурира. Например да си приберем мисиите от Ирак и Афганистан, да смъкнем 2,6% военен бюджет до средния НАТО-вски 1,9%, да се откажем да купуваме корвети за 750 млн евро, съответно или да се намалят заплатите на шапкарите - да се и още сума неща, които си мисля, че си струва отделно да напиша. И защо не например да не се обвържат възнагражденията на ченгетата и магистратите с резултатите от работата им? И според ЕС, и според всеки гражданин в областта правосъдие и обществен ред нещата у нас са трагични. Което не пречи средната заплата на ченгетата да е 840 лв, а на магистратите - над 960 (крият си точните данни), без никой да пищи по медиите, че нямало реформа в сектора и те не работели качествено.
Ей затова ми е постът - че крадливото правителство и некадърният бизнес излъгаха обществото.
А за стратегията на образователната реформа утре ще напиша нещо съвсем конкретно, което мисля, че ще ти е интересно. Защото явно си от малкото хора, които ги интересува резултата, а не се водят по медийните истерии.
Много съм съгласен за KPI параметри за полицията и магистратите. Макар специално за магистратите това да може да навреди на преценката им, която уж трябва да е независима. Не съм съгласен и с мисиите в Авганистан и НАТО, но щом Японското правителство ходи, против 95% от обществената нагласа, и сега плачат (наистина, видиях сълзи на лицето на военният им министър) когато парламента изтегля помощта им, явно някой има много сериозен начин за въздействие върху правителствата на държавите.
ОтговорИзтриванеЯпонското правителстово казваш, аз пък чух, че това правителство на 29 Октомври 2007 заради изтичането на срока на действие на Закона за противодействие на тероризма от 1 ноември изтегля мисията си в Афганистан"
ОтговорИзтриване