Травматична блог отпуска

Близо месец няма да съм тук, заради последното от едномесечните кученца, които намерих през юни миналата година. Тя, Берта се казва, остана еднствената, на която не можах да намеря стопани и си остана при мен. Още е малка - няма година, и поради това е доста щурава..

Преди два дена, като я извеждах на вечерната й разходка и отварях входната врата, тя дръпна като изоглавена навън и отварящата се врата буквално обърса лявата ми ръка, с дясната я водех за повода. Първо разбрах защо Берта е дръпнала така щуро - в двора имаше котка. После си погледнах лявата ръка - от показалеца шуртеше сума кръв. Изблизвах я с език, докато се върнем от разходката, щото все не щеше да спре. Ей това миловидно и кротко на пръв поглед същество, наречено Берта, някой ден сигурно ще ме убие. Не нарочно, разбира се, и не с лоши намерения.

Вкъщи държах показалеца 20-тина минути под течаща студена вода, за да спре кръвта. После дезинфенкцирах раната със спирт и й сложих анкерпласт. Обаче мина ден, мина втори - а ръката болеше и започна яко да се подува. Показалеца вече не можех да го мърдам. И болеше, мамка му, как болеше... Ясно бе, че без лекар няма да мине.

Отидох снощи до спешното отделение на ИСУЛ и все си мислех, че е някакво гнойно възпаление от влязла в раната бактерия. Оказа се по-неприятно - счупена ставата, която свързва показалеца с костта от дланта. И ми гипсираха ръката от връхчетата на пръстите до малко под лакътя. Така трябва да съм поне 25 дена.

Тъй че, мои читатели - може би ще ви липсвам. А на мен със сигурност ще ми липсвате, мои коментатори.

Няма инакъв начин - тоя кратък текст го писах около 40 минути с показалеца на дясната си ръка. Е, ако ми се случи нещо суперважно като събитие или преживяване, все пак ще се подложа отново на мъчението с еднопръстовото писане.

ЧАО до след месец:
Вени :-)