Каракачанска овчарка - малко инфо от ветеринари и подобни

Вероятно ще трябва да направя категория "каракачнско куче/българско овчарско куче. И причината основната не е, че по това ме намират в гугъл, а в това, че един мой много близък човек, абе бившия ми мъж бе, имаше каракачанка и оттогава се запалих. Но понеже, както съм писала друг път, имам вкъщи все по 2-3-4 кучета "софийска подобрена", не мога да си позволя да взема такова куче. То си иска възпитанието, вниманиоето и изобщо не компанията на мелези. Та сега попаднах на едно интервю от около месец назад и мисля, че ще е интересно за любителите на породата:


Венелин Динчев: Никой досега не е поставял под съмнение българския произход на каракачанското куче

11 март 2005 | 08:27 |
Агенция "Фокус"

Венелин Динчев, зооинженер, автор на “Световна енциклопедия за кучета”

Фокус: Господин Динчев, в последно време в публичното пространство се наблюдава спор относно името на българското каракачанско куче. В какво се крие същността на проблема? И защо каракачанско куче?

Венелин Динчев: Каракачанецът е най-старият тип куче за охрана, което е използвано по нашите земи. В резултат на много изследвания, свързани с животни, които са били обект на развъждане по нашите земи, каквито са овцете и конете, знаете, че още Херодот нарича Тракия “майка на овцете”. Омир е описал в “Илиада” тракийските владетели и техните богатства и особените им умения в отглеждането на животни. Тракийската овца е най-старият тип овца на Балканите и в Европа. Пряк наследник на този тип овце са каракачанските овце. Каракачанското куче от своя страна е също най-старото пастирско куче, което се е използвало по нашите земи и в Югоизточна Европа. То е едно от най-старите кучета в Европа и света. Познато е под това име вече няколкостотин години. Тук темата е много дълга, но ще се опитам с три изречения да ви кажа, че каракачаните са потомци на траките, така поне твърдят известните учени, които не желая да оспорвам. Освен техните идеи - на историците, това се потвърждава и от бита на каракачаните, който е почти идентичен с бита на траките, както и облеклото им. В тази връзка този най-стар вид пастирско куче е наричан не с друго име, а каракачанско куче, дори не каракачанска овчарка. Терминът овчарка е русизъм, в което няма нищо лошо, но той е свързан по-скоро с немската овчарка, която дойде при нас и оттам навлезе за всички кучета, които имат нещо общо с тях. Това е моето мнение, че не е точно да се казва каракачанска овчарка., а каракачанско куче.

Фокус: На 12 март предстои киноложко изложение в Белград. Преди няколко дни в медиите излезе информация, че съществува опасност породата каракачанско куче да бъде продадена на Сърбите по това време. Съществува ли наистина такава опасност?
Венелин Динчев: Изложение за кучета. Само в България наричат изложенията за кучета киноложки изложби. Това са изложби на кучета. Защото кинологията е наука и в нормалните страни наричат тези мероприятия изложби на кучета. В България и в някои съседни страни, понеже обичаме много гръмките фрази, наричаме тези неща “киноложки изложби”.
На тази изложба в Белград се готвят да регистрират някакъв сурогат, който не знам защо наричат българско овчарско куче, все едно като сложат определението “българско” отпред ще стане много по-патриотично. Факт е, че румънците, хърватите и бошняците не са съгласни с това предложение на един, между другото, интелигентен и умен човек сърбин, който се казва Миловое Урошевич . Този господин предложи преди години идеята да се направи единна порода - Балкански пастирски пес, която да бъде под патронажа на Сърбия и да има няколко национални разновидности. Аз обаче бих насочил вниманието към горчивия опит, който имаме с т.нар. Балканско гонче, което наистина е балканско, защото се разпространява на целия Балкански полуостров. Само че сърбите си го регистрираха като Балканско гонче и преди няколко години го преименуваха на Сръбски гонич, и вече Балканското гонче го няма, има сръбски гонич.

Фокус: Т.е. каракачанското куче ще бъде включено в една обща порода? Каква е целта и има ли България интерес от това?

Венелин Динчев: Целта на воаяжа до Белград съвсем не е признаването на българска порода, а, както вече казах, включването на каракачанското куче под едно измислено име в сурогата наречен – балкански пастирски пес. Какви са интересите им, можем само да гадаем. Сигурно е обаче, че това не са интересите на България. Несериозно е лаици като господата Камен Литов и Стефан Попов да претендират за разумен подход в област, в която нямат необходимите познания. Все пак не става дума за художествена самодейност. Те не са в състояние да защитят българските интереси в областта на кинологията не само поради имиджа си на некоректни търговци на кучета ( които нямат мяс то в организираното киноложко движение според правилата на FCI), а преди всичко поради липсата на адекватни възможности. Доказателство за това са резултатите на тези “специалисти” – нито една регистрирана българска порода. Години наред тези и подобни на тях самозванци не успяха да направят нищо по признаването на наша порода кучета, затова пък успяха да попречат на кадърните да свършат тази работа.
Освен всичко друго, така наречения стандарт “изготвен” от БРФК на практика копира в основни линии стандарта на каракачанското куче, публикуван далеч преди да се появят екзотичните идеи за планински, пастирски, горански и овчарски кучета и за да е резила пълен, Литов е гласувал за признаването на каракачанското куче още през 1993 година, а днес твърди, че няма такова куче.

Фокус: А сърбите имат ли своя традиционна порода кучета?

Венелин Динчев: Имат четири породи кучета.

Фокус: Какъв е тогава техният интерес да си присвоят тази порода?

Венелин Динчев: Те не си присвояват породата. Те по този начин елиминират апетитите на другите им съседи да регистрират пастирско куче и тъй като Урошевич, който има добра представа, той е професионалист - животновъд, ветеринарен лекар, разбира от тези неща и знае много добре, че най-старият тип куче, което може да претендира с името си и точно такова име, а не някакво друго, старите източници казват - това е каракачанско куче, със своето име, че то е най-стария тип куче пазач на Балканите.

Фокус: А как си обяснявате факта, че от българска страна има склонност породата така да се каже да се подари, тъй като се предполага че няма да се вземат много пари от това?
Венелин Динчев: За пари изобщо не може да се говори, а по-скоро за това просто да се даде напук. Самият Урошевич признава, че това е българско куче. Той самият е казвал: “Да, знам, че каракачанското куче си е ваше, друго куче аз не знам”. Сега , защо нашите правят така можем само да гадаем. Причините вероятно са много и можем само да гадаем - вероятно възможността за далавера - някой лев да се изкара, родословия фалшиви да се изкарат с помощта на сърбите, да не се позволи тук на другите - опонентите им пък да представят стандарт за одобрение. Вероятно това е причината - глупост, нищета. Те нямат никаква идея, те са неподготвени специално тези, които ще ходят. Те нямат елементарни животновъдни познания и могат да бъдат манипулирани по всички възможни начини.

Фокус: Какво са очакванията ви за резултатите от това изложение за кучета в Белград?

Венелин Динчев: Това, което аз знам е, че Босна и Херцеговина и Хърватска отказват да се включат към идеята на Урошевич и към тази идея ще се присламчат нашите юнаци и мисля, че македонците.

Фокус: Под “нашите юнаци” Българската републиканска федерация по кинология (БРФК) ли имате предвид?

Венелин Динчев: Така наречената БРФК. Там също темата е дълга, защото е малко деликатно. Тази федерация на практика с измама представлява кинологията въобще в Международната федерация.

Фокус: А известно ли е по света, че Каракачанското куче е българска порода?

Венелин Динчев: В света никой не е поставил под съмнение, че това е българска порода. В най-големите и сериозни източници, където можете да четете за кучета, ще прочетете “Каракачанско куче - България”.
Оказа се, че това, което мислехме за най-трудно постижимо, стана най-лесно. Светът безпроблемно прие каракачанското куче като част от генетичния фонд на кинологията. Световно известни имена (учени и изследователи) признаха, че тази българска порода съществува и има своето място в систематиката на кучетата. Да, ама не, както казваше един известен журналист от близкото минало. Все пак живеем в България и здравите сили надделяха над здравия разум. Напук на всякаква логика, някои от най-активните апологети на каракачанското куче, изведнъж обявиха, че кучетата им повече не били каракачански, а овчарски. (Първо бяха планински, после пастирски, български горан и накрая овчарски) И нещо повече, ако не си съгласен с тях, не си никакъв патриот. Интересно, значи Йордан Йовков, Георги Райчев, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, акад. Хлебаров, акад. Хинковски, проф. Балевска, проф. Габрашански, проф. Караиванов, проф. Станков, проф. Тянков и много, много други български учени, писатели и общественици не са патриоти, тъй като говорят и пишат за каракачанска овца, каракачански кон и каракачанско куче. Не знаех!
Знам обаче, че по лош от антипатриотизма е само псевдопатриотизма.
Знам, че без площадния, бай ганювски “патриотизъм” на неколцина некадърници, българската порода каракачанско куче отдавна щеше да е регистрирана в Международната федерация по кинология. Защото никой до сега не е поставял под съмнение българския произход на каракачанското куче. Безкрайните увещания на нашите “кинолози” и “патриоти” обаче към сърби и гърци да припознаят каракачанеца като тяхна порода, може и да намерят почва. Все пак, живеем на Балканите! И ще се получи чудото : имаме българска порода – каракачанска овца, имаме и българска порода – каракачански кон, но няма да имаме българска порода – каракачанско куче, защото който пръв се сети (комшиите от запад или от юг) ще си го заплюе, с възторженото одобрение разбира се на нашите “патриоти”.


"Писмо, подписано от ректорите на Тракийския университет в Стара Загора и Аграрния университет в Пловдив, от ръководители на факултети и катедри, от водещи имена в областта на селекцията, генетиката, овцевъдството на българската селскостопанска наука. “Долуподписаният ...... следвайки вековните традиции на животновъдството по българските земи подкрепям усилията за възстановяване на КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ. Смятам, че съхранението и утвърждаването на тази стара българска порода кучета е сигурен начин да запазим жив духът на дедите ни и скромен жест към едно незаменимо селскостопанско животно, верен спътник на хората населявали тези земи още от времето на траките. КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ извоюва правото си на живот бранейки с неподкупна смелост живота на стопанина си и неговото семейство, както и сигурностт а на стадото. То се превърна в легенда и символ. Жива легенда за духът и жизнеността на нашите предци и символ на верността и здравата връзка със земята. КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ е посрещнало и изпратило не един владетел, то е преживяло възхода и рухването на империи. Затова вярвам, че ще дочака и нашето признание. Дължим му го! Надявам се, че нашите колеги от Комисията по стандартите към Международната Федерация по Кинология (FCI) ще сторят необходимото КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ да получи полагащото му се място в регистъра на тази най-авторитетна организация.”

Подписали (по азбучен ред)
Доц. д-р В. Дрбохлав Доц. д-р В. Николов Проф. д-р Г. Николов Ст.н.с. дсн Д. Белоречков Доц. д-р Д. Греков Доц. д-р Д. Димов Доц. д-р Д. Панайотов Доц. д-р Е. Желязков Проф. дсн Е. Иванова Ст.н.с. ІІ ст. ! д-р Ж.Кръстанов Проф. дсн И. Димитров Проф. дсн И. Станков Проф. дсн Й. Кузманова Доц. д-р Л. Сотиров Доц. д-р П. Бацалов Проф. д-р П. Жеков Доц. д-р Р. Славов Доц. д-р С. Методиев Доц. д-р С. Танчев Проф. дсн С. Тянков Акад. Ц. Хинковски Проф. дсн Ц. Яблански Ст.н.с. ІІ ст. д-р Я. Горинов"