Хаймани и ангели

Част от текста на Григор за митинга за свобода на Интернет , който ми изпълни душата. Григор е истински писач, по душа писач:

"И за друго бях любопитен - колко от хората са дошли там, за да защитят свободата си в нета, и колко, за да не спира кранчето за филми и музика на аванта. Обикалях, надавах ухо, говорех си със случайни хора, разпитвах. Резултатът ме въодушеви доста - поне към една трета бяха дошли не за авантата, а за свободата!

Може би ви е смешно, че се радвам на една трета. Сигурно сте уверени, че една борба е свята, когато и последният воин в редиците й е кристален ангел. Да, наистина би било чудесно да е така. Точно както би било чудесно светът да е съвършен. Но той не е. Разполагаме с каквото имаме; изборът е не между това или перфектното, а между това или нищо.

Изобщо, цялата история на България е такава. Открай време тук свестните и умни хора са се крили под миндера, и са се борели на думи под юргана, а нещата са ги оправяли лудите глави, авантюристите и хайманите. Писал съм го тук неведнъж - в своите “Записки по българските въстания” Захари Стоянов описва възрожденците и апостолите ни каквито са си били. Страхливият Волов, щуроглавият и избухлив маниак Бенковски, мързеливците-апостоли на други революционни окръзи. Десетките смелчаци на думи на Оборище, но първи страхливци, като се дойде до схватка. Отрядите, съставени предимно от утайката на местното общество, а често и от обикновени престъпници… И след това пише: “Те, и никой друг, умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха…”

Да беше само Априлското въстание! Славният Раковски - не само нереален мечтател, но и достоен прототип за Остап Бендер. Хайдутите - девет десети от тях най-обикновени обирджии. “Героят” Иван Шишман, позволил на смешната тогава като размери и ресурси османска държавица да настрои повечето му боляри срещу него, и да го победи чрез техните мечове. Иван Асен, управлявал с хитрост, вероломство и чужди наемници. Калоян, провъзгласил се гордо за “ромеоубиец” и “отмъстител заради Самуила”. Самуил пък - принудил със сила законния български цар Роман да му отстъпи престола си официално. Симеон - пръв колач на ромейски пленници. Крум - узурпатор на властта… Накъдето се обърнеш из българската история - хора, от които смърди.

Но монетата никога няма само една страна. Без мошеника и авантюрист Раковски идеята за свобода на България можеше и изобщо да не пламне. Без хайдутите щяхме доста по-малко да сме останали българи отсега. Иван Шишман загуби войната срещу Баязид, но остана в легендите и песните. Иван Асен съвзе българската държава така, че трябваше сто години след него да я съсипват, за да падне. Калоян пръв в Европа разгроми цвета на европейското войнство - рицарите. Самуил, оставен почти без ресурси в България, разгромена от силна Византия и атакувалата ни в гръб Киевска Рус, не успява да опази страната ни единствено от предателите. Защо Симеон е наречен Велики, надали е нужно да припомням. Че Крум утрои България и като територия, и като власт, и като сила - също.

Особено показателно е българското опълчение в Освободителната война. Съставено е не толкова от патриоти, колкото от авантюристи и дребни престъпници, останали без друга прехрана. Бива смятано, и с право, от всички руски командири не толкова за армия, колкото за случаен башибозук. А на Шипка то спечели ключовото сражение в цялата война, срещу редовна армия, превъзхождаща го над десет пъти като брой и вероятно над сто пъти като въоръжение… Ако не сте били на Шипка, идете. Там няма страховити урви, като по картините и филмите. Позагладени, никак не трудни за превземане върхове… Днешната гордост с опълчението на нас, умните и свестните (да кажем), е плесникът, който най-обикновените хорица от това опълчение ни лепват. Защото те са воювали, докато тези като нас тогава са се крили под миндера.

(Да, знам за Левски. Но той е изключение. Малко народи имат в историята си дори един такъв… Да не задълбавам - темата е огромна.)

Та, една трета никак не е малко - обикновено свестните и умните са далеч по-малко, ако изобщо ги има. Ако не са под миндера… Днес поне някои не бяха. И днес лицето на България пред свободата беше умито и от много от тях."