От няколко седмици сивият ми котарак Котьо беше болен. Лекувах го, но ставаше все по-зле. В събота лекарят ми каза, че само го мъчим с лекуването (системи, катетри, инжекции) и няма смисъл да продължаваме агонията му, че умира и въпросът единствено е дали да го оставя да се мъчи още десетина дена, или да го освободя от мъките. Ясно е какво направих - казах му да го приспи. Вечерта го увих в един стар чаршаф и го погребах в парка "Заимов".Този кот го намерих преди 8 години. Лежеше на тротоара с почти размазана физиономия и не можеше да се движи. Идеше ми да се разрева като го гледах, но го взех и занесох на лекар. Оказа се, че въпреки ужасяващия изглед, котаракът не е толкова зле - само му е счупена челюстта и е изнемощял понеже не е можел да се храни. Лекарят му закачи с телове челюстта, докато зарасне и близо месец го хранех с лъжичка или с биберон. Оправи се Котьо, така го кръстих междувременно, и нямаше как след толкова грижи да го върна обратно на улицата. Не зная на колко години беше като го намерих, но определено не беше малко коте. Може би е бил на 4-5-6 или повече години. Така че може би му е било време да си отиде. Старостта си е старост. Не знам.
Но се разревах като малко дете. На никакъв концерт не ми се ходеше, дори на "Балканджи". И от събота досега нито ми се четеше, нито ми се пишеше, нищо не ми се правеше. Нито книги, нито Интернет, телевизия пък по принцип не гледам. И с хора не ми се срещаше. Не ми се говореше. Просто ми беше мъчно.
На снимката Котьо е сивият котарак вляво. Дано щастливо гони птички и мишки в котешкия рай.
R.I.P.
ОтговорИзтриванеИскрени съболезнования...
ОтговорИзтриванеСъжалявам за загубата ти и искрено вярвам че той е добре!Вярвай и ти и се усмихни :)
ОтговорИзтриванеИскрените ми съболезнования, но коментарът ми ще бъде адски неподходящ за тъгата ти, но въпреки това трябва да те попитам нещо: къде по-точно го погреба в парка Заимов? Питам, защото разхождам там щерка си почти всеки ден и съм малко притеснен, че някъде ще има разлагащ се труп.
ОтговорИзтриване:( RIP
ОтговорИзтриванетози кот е бил вече дядо и си е поживал добре 8 годинки след като е бил спасен , мисля че е бил един щастлив котак
Приеми и моите съболезнования, знам какво е да изгубиш домашен любимец.
ОтговорИзтриванеСъболезнования. Дано сега да е на по-добро място.
ОтговорИзтриванеСъжалявам за загубата ти. Котьо вече е на небето, недостъпен за човешката жестокост и щастлив със спомените си за уюнтия дом, за отдадената привързаност и за получената любов.
ОтговорИзтриванеЛека му пръст!
ОтговорИзтриванеНай-човешкото нещо, което прочетох днес; за съжаление - и най-тъжното...
Благодаря на всички ви. Не само затова, че усетихте чувствата ми и ми казахте думи от сърце. А и затова, че усетихте какъв беше Котьо - защото не са малко хората, които биха се изсмели на подобно писание: "какви глупости, да се тръшка човек за един котарак".
ОтговорИзтриванеА аз не само обичам моите животни - сега са 4 котки и 4 кучета, но обичам и уважавам всяко живо същество. Не мисля, че ние, хората сме някакви по-висши от всички останали. Всички ние сме живи; всички ние изпитваме и щастие, и страх, и болка; всички ние сме създадени не по собствена воля и не сме господари на съдбата си; всички ние - така мисля аз - сме претворение на един всеобемащ духо-свят (май затова ще пиша отделен пост, защото съм засягала досега темата периферно) - така че, с какво ние, хората сме толкова различни отк другите и по-висши от тях?
Може би с това, че сме единствените живи същества, които убиват за удоволствие. Единствените живи същества, които убиват, не за да се нахранят, а заради власт, пари, престиж и дявол знае какви още глупости. Единствените живи същества, които унищожават своята Земя, или с малка буква - земята, която ги е родила и ги храни.
Ако това за някого значи, че ние сме по-висши, не виждам как бих могла да споря с него и да защитавам мнението си. Такива хора имат своето мнение - аз го уважавам, но не го споделям и никога няма да се съглася с него.
@Стойчо
Не се притеснявай, мислила съм за това - че не искам и не бива никой да попада на трупчето му. Погребах го в един затънтен ъгъл на парка - в края му към Английската гимназия и комплекса "Заимов", в средата на един гъст храсталак. Отидох с домашните си инструменти и направих дупка, дълбока около половин метър. Това е най-малкото и последното, което бих могла да направя за него. В този храсталак не вярвам дете да влезе или който и да е родител да му позволи. Там влизат само хора, за да пикаят и да акат - знам го това, на нямаше другаде къде. Важното бе да го върна в Земята, а какво правят хората върху нея, е всъщност без значение.
Пък и да влезе някой за нещо друго, примерно дете, за да играе, трябва да изкопае половин метър, за да стигне до трупчето на Котьо. Без малка кирка и лопатка, това просто не става.
Светъл му път на Котьо! Сега те пази от небето!
ОтговорИзтриванеИ нашият луд куч си отиде на 1.03. Нямахме време да мислим за приспиване. Отпадна и на 28 - ми съвсем се залежал. Сутринта станал, обиколил си любимите места, полегнал и отпътувал...
@Yana
ОтговорИзтриванеЩом е станало така бързо, значи не се мъчил. А това в крайна сметка е най-важното нещо за живите същества, когато срещат смъртта.
Единственото изключение сме ние, хората. За нас също физическщите мъки са ужасни, но не по-малко ужасни са душевните мъки преди това. Казвам "преди", имайки предвид преди да настъпят истинските и непрестанни физически болки, когато човек желае единствено да умре.
Ти си вторият човек, който ме мотивира да пиша отделно за смъртта. Не само заради котарака, далеч и изобщо не само.
А за смъртта и за човека. За смъртта и всеки от нас. За смъртта и мен, която пиша този блог; за смъртта и другите, които коментират в този блог. За смъртта и всички нас, хората. Рядко се пише за това. Избягват темата и големи писатели, и обикновени блогъри. Избягват я в смисъл - избягват гледната точка на умиращия. Лесно е да се пише отстрани - "ох, как го преживях и как ми се отрази" или "как го преживя моят герой и какво последва от това".
Настина ще напиша за смъртта и този, който я среща. Мисля, че знам.
Blagodarja ti za razjasnenito - mislja che se seshtam kade e i si prawa, che tam po princip decata ne gi puskame sami.
ОтговорИзтриванеСъболезнования, Вени! Това е тъжно, и аз като много други знам какво е да чувстваш животинка близка, усещаща, дори разбираща те. Вярвам, че е бил щастлив да поживее с теб и сега, както се казва, е на по-добро място. "Както се казва", защото никой не знае - освен може би например самият Котьо. И сигурно там е млад и здрав и гони всякакви малки твари :)
ОтговорИзтриване@ave
ОтговорИзтриванеЗа съжалениеq за Торо мога да кажа само нещо, което няма да ти хареса. Не знам дали е истина. Твоята майка казала на моята майка, че са го приспали понеже детето на Любка и Добри било алергично към него. Ако е така... не ми се коментира :-(
Нека е щастлив в кучешкия рай!