Стихове - деволюция

Покрай първия си /и примитивен/ сайт, който открих /защото го бяах забравила/, открих, че съм писала - според мен нелоши - стихове. И стихо-абстиненциятя му хвана. С ясното съзнание, че силата ми е в аналитичното писане, а не в художествената литература и в частност в поезията, все пак ме нападнаха стиховете. Обещавам пред себе си обаче, че няма да злоупотребявам с тях, защото ако има нещо, което ме дразни в блогосферата - то са преди всичко блоговете на поетесите.

Сега пускам пак стих, обещавайки, че няма скоро да има друг:

Аз съм 20 цигари на ден,
Аз съм десетки страници четени Нет.
Аз не спя по нощите.
Аз пия, когато съм зле.
Слушам музика с часове, когато не съм.

И пак не знам кой съм...