ЕС - двете крайности

На Нова година изпитах спокойно задоволство, че най-сетне и формално приключи геополитическата преориентация на страната, която може да бъде сравнена с преориентацията от 1944-47 г. В условията на приключващата Студена война и започващата глобализация евроинтеграцията бе базисна геополитическа необходимости показател за това е фактът, че установихме дипломатически отношения с Европейската икономическа общност още на преди вътрешнополитическата промяна 1989-91 г. - на 8 август 1988 г.

Еуфория не изпитах, тъй като присъединяването бе гарантирано с подписването на договора на 13 април 2005 г., с което всъщност хванахме последния вагон на последния влак за ЕС. Още тогава в Съюза имаше резерви към нови разширения, но те още не бяха материализирани в отхвърлянето на конституцията на референдумите във Франция и Холандия, а след тях вратите се затвориха за неопределено време пред кандидатките от Западните Балкани и Турция.

Страх също не изпитвам, тъй като не очаквам значими негативни промени в икономическото състояние на хората поради валутния борд, благоразумната макроикономическа политика, изтеглянето на някои повишения по-рано, така че вече ги сме ги усетили и очаквания продължаващ висок икономически растеж, за което има всички основания.

Обаче четейки различни форуми, рядко срещам подобно на моето отношение. Доминират двете крайности:

1. ЕС всичко ще ни оправи. Ще ни наложи ред, ще премахне корупцията, вкл. и по най-високите етажи на изпълнителната, съдебната и законодателната власт; ще ни изсипе сума пари от структурните фондове.

2. Не сме готови за ЕС и той всичко ще съсипе. Цените ще се вдигнат; ще обеднеем; ще ни се унищожи националната идентичност.

И двете не са верни. Натиск от Съюза в посока на корупцията ще има, но без наша политическа воля нещата няма съществено да се променят. А политическата воля изглежда доста крехка засега. Усвояването на парите от фондовете зависи от административния капацитет, който никакъв го няма. Предприсъединителните фондове ги усвояваме средно около 15% и няма никакви индикатори, че с фондовете на ЕС ще бъде по-различно. Отгоре на всичко устойчивият икономически растеж зависи твърде много от модерното образование и здравеопазване, а реформа там не се вижда. Двата сектора гълтат пари, а продуктът им е калпав. В отделни сектори например вече се усеща недостиг на квалифицирани кадри, а след влизането в ЕС процесът на изтичането им ще се засили. Да се оправим чрез натиск от Евросъюза не можем да очакваме, защото няма единна европолитика в тези сфери, няма директиви, няма хармонизация на законодателството.

От друга страна значимо влошаване, камо ли дълготрайно, не можем да очакваме. Към споменатите по-горе валутен борд, благоразумна макроикономическа политика, изтеглянето на някои повишения по-рано трябва да добавим данъчната политика, насочена към стимулиране на бизнеса и инвестициите, към която се придържа дори социалистическата партия. Всичко това дава основания да очакваме продължаване на високия икономически растеж, който в крайна сметка води и до повишаване на доходите. В това отношение инфлацията и дефицитът в платежния баланс не ме безпокоят, тъй като те са естествени в условията на висок икономически растеж и фиксиран валутен курс. (Второто има отношение към сравнително високата инфлация. Ако бяхме с плаващ валутен курс, високият икономически растеж щеше да води до повишаване на валутния курс, с което щяхме да нарушим маастрихтския критерий за стабилен валутен курс.) Ситуацията допълнително се усложнява от изискването новите членки да хармонизират (т.е. увеличат) акцизите, които са много силен проинфлационен фактор. Инфлацията ще е проблем за приемането на еврото, което е финалният етап на евроинтеграцията. Например най-бързоразвиващата се и най-успешна европейска икономика през последното десетилетие - Ирландия, нямаше да може да отговори на инфлационния критерий от Маастрихт, ако й се беше наложило да го покрие през 2000 или 2001 г., когато има много висок икономически растеж. Но засега имаме по-важни неща на дневен ред.

Както и да е, аз се отплеснах към новите предизвикателства пред страната, макар че имах намерение да пиша само за доминиращите в момента крайни мнения. Общото между тях е едно: и двете групи виждат България като коренно различна от Евросъюза. Моят умерен оптимизъм се дължи пък на това, че не смятам, че сме чак толкова уникални в калпавостта си и затова ще пусна една весела анимация на Бруно Бозето


Още флаш анимация от Бруно Бозето:
"Славянски танц №7" от Дворжак