"Няма нищо по-хубаво от лошото време"

Фотоконкурс с лого "Няма нищо по-хубаво от лошото време" обявява Photosynthesis. Много приятно ми стана да видя снимката на първата им страница, която виждате и вие. Радвам се, че днес все още има почитатели на Богомил Райнов, защото идеята на конкурса е безспорно на такъв почитател.

Стихът е от "Голямата скука", според мен най-стойностния роман от серията за разузнавача Емил Боев. Между другото от този роман в ранната си младост съм почерпила доста аргументи за предимствата на онази система. Защото Богомил Райнов, използвайки привилегиите на "придворен" автор на Людмила Живкова, можеше да си позволи по-свободно писане и под "безобидната" форма на криминален роман да говори за неща, които в "сериозната" литература бяха забранени. Като резултат на всичко това при сегашното четене не "Голямата скука" тя не звучи идеологически демоде.



И също от романа "Голямата скука" научих името на Джанго Райнхард, а по-късно потърсих музиката му. В романа стиховете за лошото време се появяват в контекста на и са смислено неотделими от музиката на Джанго, един от най-големите джазкитаристи на всички времена, оказал влияние върху Джими Хендрикс, Джеф Бек, Карлос Сантана, Марк Кнопфлер, B.B.King, Томи Йоми и др. Музика на Джанго е използвана в "The Matrix" в сцената с Оракула. Белгиец от ромски произход, той е от първите големи европейски китаристи. Ромските музикални традиции - но не само те - формират уникалността на саунда му. Твърде интересен в посока на музикалните му корени, е фактът на пребиваването му в Баския (май не е политически коректно да наричам така страната на баскския народ, но нали и Испания наскоро й призна значима автономия). Имам малка колекция негови парчета, но не мисля, че има смисъл да се преразказва музика, особено джаз. А, и да не забравя - той не бе почитан особено у нас, не знам по какви причини. Знам само, че беше бахти трудността да намериш негова музика. За разлика от Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол и подобни. С което не принизявам стойността им, само се чудя как и защо Джанго е изпаднал в немилост. Него и досега не кльопат много (гаменски казано). Според мен причината е лошо музикално възпитание и липса на нормална музикална традиция. Друг път пък си казвам кой съм аз с двете ми уши, в които слон е стъпил, да се произнасям за музикални стойности и традиции. Може и да съм никой, но знам, че ако една музика се слуша (значи ти харесва, не слушаш нещо, което не ти харесва) значи си струва. А щом се слуша повече от половин век, значи много си струва. Е, Джанго е от тези, които си струва.