От някое време мислех да пиша за хората, които четат блога ми, но подобно намерение ме плашеше. Плашеше ме идеята, че пишейки го, ще се поставя в ролята на автор с очевидната му, макар незаявена, но явна претенция, че се взима насериозно като автор със своя публика/аудитория, респ. със своя стойност, която при някои се възвеличава въздигащо (или се въздига до възвеличаване?), и всякаква подобна простотия на тема "Авторът", която с удоволствие забравих, магистърски загърбвайки факултета "Българска филология"
Блогърът изначално не е автор като класическия. Класическият автор пише с оглед на определена публика/аудитория, пък после нагажда (малко или много) следващите си писания според очакванията на реалната му публика, а пък с това и нейните очаквания се променят и... отделно трябва да се изследва тоя процес на "дявол на магаре".
Блогърът пише, за да изразява себе си. По какви причини - отделен интересен въпрос. Но блогърът същностно е различен от класическия автор - той пише заради себе си, а не заради наличието на потенциална публика. Прочутите блогъри по света са прочути и с това, че постигайки прочутост, не са изневерили на себе си и не са започнали да се съобразяват с огромната си аудитория. Защото така възжелаваната от всеки класически автор публика/аудитория дълбоко в същността си е безмилостен хищник, описан брилянтно от Стивън Кинг" в "Мизъри" и в "Тъмната половина". Няма по-лесно за един автор от това да се остави да бъде всмукан от тази сладострастно-гнусна фенска плазма. И немалко класически автори така са и завършвали. Блогърите са далеч от подобна опасност. Техните отношения с аудиторията им са изградени на същностно друг принцип, в който съществена роля играе и липсата на комерсиалност. Но отношението блогър - аудитория е отделна и интересна история.
По стар свой табиет (или дефект?) пак втънах да разказвам истории. Историите са като ромски хлапета с голи задничета, които видят ли някое от тях на комютърния екран, те начоголват неудържими "аре, бе, бате, аре и мене, аз моем повече да пра'а". А кротката ми непретенциозна идея, преди да нахлуят несресаните ромски хлапетии, беше да пиша за двама от читателите ми:
- Асен, aka Планинският крал
- Явор Колев, шеф на отдела за борба с компютърните престъпления в ГДБОП
Споменавам ги като астрозастраховка, че утре ще напиша за тях, преди други истории да са ме награчили.
ако пишех само за себе си, блогът ми нямаше да е видим за света. предполагам че и твоят :)
ОтговорИзтриване