Разбира се, имам предвид авторското право в днешния му вид - безкрайно остарял, неадекватен и даже вреден за съвременния свят. Средновековието не познава авторско право, то се появява* в Новото време с развитието на индустриалната революция и зараждането на капитализма. Държавата дава на авторите монопола** върху използването на произведенията им, за да подпомага развитието на културата и науката. Авторите обаче де факто са длъжни да продават монополните си права на издателите, тъй като индустриалното производство - първо на книги, после на музика (киното изначално е бизнес) - изисква големи инвестиции и бизнес ноу-хау . И докъм средата на миналия век авторското право действително стимулира развитието на културата, доколкото поддържа дейността на издателите като посредници между автора и публиката.Възникването на развлекателната индустрия през втората половина на миналия век бележи началото на деградацията на социалната функция на авторското право. Ролята на посредника се засилва и става водеща - у издателите отива огромния пай от печалбите, от издателите зависи кое произведение може да получи популярност. Появата на Интернет и на дигиталните технологии в последните десетилетия на миналия век зачерква окончателно социалния смисъл на авторското право. Издателите губят водещата си роля в триадата автор-посредник-публика, тъй като вече са възможни публикации и разпространение с минимални разходи (чрез Интернет) и създаване на копия, неотличими от оригинала (върху CD и DVD). Но издателите не желаят да пуснат огромния кокал, който са заръфали. Започва епичната "война срещу пиратите", която е своего рода печален предвестник на "войната с тероризма". Двигател и на двете войни е стремежът на американския бизнес (почти всички големи играчи в развлекателната индустрия са базирани в САЩ корпорации) и на американската държава да запазят водещата си роля в света, която започва да им се изплъзва малко след като са я придобили. И както американската империя руши мира в Близкия и Средния Изток и произвежда тероризъм, заплашващ целия свят, така и авторското право днес не стимулира, а пречи на развитието и разпространението на културата като блокира творческото използване на публикуваните произведения и ограничава достъпа на публиката до тях.
* Подробен разказ за възникването и същността на авторското право - в статията "Авторското право - алюзии, аналогии, антиномии"
** Темата за държавата и монопола е изключително интересна, нали е "азбучна истина", че първоначалният капитализъм e laissez-faire капитализъм (капитализъм на свободния пазар)? Но друг път ще пиша доколко е "азбучна", защото това няма пряко отношение към темата за авторското право
Как си представяте света без авторско право? Например, във вашата система ще е възможно ли аз да взема книгата на някой автор и да я издам с моето име на корицата? Или да я издам с неговото име, но да задържа приходите за себе си?
ОтговорИзтриванеТова са интересни въпроси, които винаги са ми били любопитни. Иначе аз по-скоро подкрепям тезата, че авторското право не е съвсем обосновано.
Представям си го на този етап като реформа на съществуващото закоондателство в посока на и чрез либерализация на сроковете. Т.е., вместо 50, респ. 70 години (както е сегашното законодателство)времето на лиценза е 5 години. Резонът е: Ако издателят не си избие разходипте в първите 5 години, по-нататък е невъзможно. Помислете сам защо. Всяко удължаване на лицензния срок е в полза на когото и да е, но не на авторите или публиката.
ОтговорИзтриванеОсновният бизнес модел, справедлив за авторите и за публиката според мен е така нареченият "blanket licence", грубо казано - лиценз, който позволява възпроизведавнето за лични цели.
Има и друг тип решения, договорно базирани - доставчикът на нет се договаря с носителите на правата за плащане на обща такса за достъпването на тяхното съдържание, а си я избива ката я калкулира в крайната цена за потребителите.
Друг възможен модел (непротиворечащ на предишния) е лиценз от фамилията Cteative Commons. За тях - вижте линковете в по следващата ми тема за цветовете на СС.
На този (сегашния) етап от развитието на глобалната икономика смятам, че само първото е достатъчно, за да промени радикално дъха на мърша, отваряйки прозореца.
Знанието вече не е стока. И тези, които правех пари от притежаманетэо на стока, са губещи дългосрочно. Уинъри са тези, които инвестират в съдържание. Това вече заради вас го казвам в директен икономически смисъл, за да не ме заподозрете в идоелогически кейнсианизъм.