Кодът, Вебер и Мойсей

Заклевам се тържествено, че винаги ще проверявам как работи всяка, дори най-дребна промяна в кода!

Сблъсках се веднъж с гаф от това, че не бях проверила как се вижда блогът в Internet Explorer, но не си извадих поука. Сега открих друг гаф: Търсачката на Technorati, която бях вградила, работи много шашаво - курсорът не може да се сложи в полето за търсене, а трябва да се сложи на текста преди него и да се премести с Tab, за да влезе в полето за търсене. Разкарах я и върнах навбара.

Когато бъзикам нещо по електриката или някой уред вкъщи, винаги проверявам като променя, сложа или махна нещо. А съм приемала кода като по-просто нещо от ел.инсталацията. Като се замисля, в основата на това има някакъв егоцентризъм в смисъл несъобразяване, че блогът се чете от други и всичко трябва да е удобно и да върши работа. Променях кода не само поради естетически съображения, но и с идеята да е по-читаем, обаче това намерение си е останало само в главата ми, а в действителността е довело до глупости.

Което пък ме накара да се сетя за Макс Вебер с описанието му на двата вида етика. В предмодерното общество господства етиката на намеренията - за моралната оценка на дадено действие определящо е какви са намеренията на човека, който го извършва. В модерното общество (викат му още "капитализъм") тя е изместена от етиката на резултата - не е важно с какви намерения се върши нещо, а какъв е резултатът от него.

В този смисъл се оказвам предмодерен човек. Тайно подозирам, че цялото ни поколение (а и тези преди нас) сме предмодерни хора, защото се социализирахме при комунизма. А той беше в същността си едно прекрасно намерение с безобразни резултати. И се сещам за оная история с Мойсей, дето ги разкарвал 40 години из пустинята, докато не умре и последният, роден в робство. Включително и самият той. Мдаа...