Защо блогвам - 4

След като се вторачих в що е то блогването и има ли почва у мен, открих, чме и други размишлявмат за същото, поради което сега копипействам Пейо, пак поради това, че е изказал неща, които мисля, по-добре, отколкото бих ги аз:

"Ето и по-дългата версия на гледната ми точка относно ползата от блоговете:

Ползата да слушаме

Най-голямата полза за мен от четенето на блогове е възможността да слушам без да имам възможност да прекъсвам. А аз много прекъсвам и много си се дразня от това. Ползата е в общуването. Бързаме, заети сме, не се изслушваме, не внимаваме какво говорим, нито какво ни казват. Блогът е форма, която позволява да изслушаме другите. Те имат много какво да ни кажат и аз съм благодарен на хората, които споделят знанието, находките, мнението или мирогледа си. Чрез блогването съм намерил както и подходящите събеседници, а така и подходящите слушатели.

Ползата да говорим и да се забавляваме

Не по-малка от ползата да слушаме е и ползата да говорим. На мен блогването по дадена тема ми позволява да си организирам мислите по даден въпрос. В повечето случаи след като съм седнал да пиша мисълта ми се развива. Почнал съм го по един начин, след малко ще е друг, а ще завърши по различен трети. Писането ме кара да мисля - не съм скучен на себе си. Сам се забавлявам и дори понякога и на другите им е забавно. Всъщност, може би забавлението е най-голямата полза от блогването… Не съм сигурен.

Изграждането на образ

Каквото и да говорим списването на блог има много голяма връзка с образа, който дадения човек иска да си изгради. А няма по-добър начин да изградите желания от вас образ от това сам да го изградите. В това няма нищо лошо и е напълно естествен стремеж, присъщ на всички. Блогът е отличен, а и обществено приет инструмент, да го постигнете. Дори е модерно!

Възможност за изява

По всякакви причини хората се притесняват да се изявяват пред непосредствено заобикалящите ги. Нали си спомняте приказката, че никой не е пророк в собствения си град. Да, ние може да знаем, че някой снима хубаво, има интересен поглед върху политиката, знае много за техниката или пише стихове. Блогът е изразно средство, което му дава възможност да достигне до почти неограничен кръг от хора. Дава му възможност да получи стимул да продължи и да не загуби мотивацията си за изява. Или му дава критика и понякога омраза - също важни неща, които всеки трябва да се научи да приема.

Позицията в диалога

Всички други медии си мислят, че знаят повече от читателите си. Те грешат и са глупави да продължават да се държат така. За мен ползата е, че не зная повече от читателите си. Ползата е да задавам въпросите, защо ми се поднасят отговорите. Ползата е да бъда допълван, поправян критикуван или просто игнориран. Дори и когато трябваше да представям ползите от блогването, хората ми написаха отговорите. Мисля, че полза е слаба дума за възможността да питаш и получаваш знание от другите.

Блог общност

Въпреки, че водещо е индивидуалното, блогърите се превръщат все повече в общност. Общност, чийто мнения рядко се припокриват, но общност на хора с мнение. Хора, които не чакат да им кажат какво да мислят, а пречупват фактите през себе си. И когато индивидите от тази общност видят и осмислят нещо, което им харесва или пък не им харесва - те действат. Действат като самостоятелни, мислещи хора, които нямат нужда да бъдат водени. Прекрасно е да имаш такива около себе си.

Обществено влияние

Изразяването на мнениe, чрез блог е и инструмент за промяна. За съжаление се сещам за повече негативни кампании, като тези срещу КК “Труд”, застрояването на Иракли, Virtual Card Services, но има и положителните примери за успешни призиви набирането на средства за общностни проекти като тези за огледалото на Федора или за новите дрехи на Марла. Чрез съобщения единствено в блоговете и много прояви получиха своята публика и внимание. Но дори да не завършат с ясен успех или провал, ценноста на тези кампании бе в самия акт на самоорганизиране и действие в посока оказване на влияние.

Трибуна за оплаквания

Казваш си го и ти минава. Наругаваш фирмата, услугата или направо цялата държава и те не се оправят, но понякога мнението достига то тези хора. По-често достига до възможните потребители на тези услуги и така допринася малко или повече за естественото им поправяне.

Искрен глас

На много от другите медии им се плаща, за да заемат позиция. Дори и да не им се плаща - те го правят по задължение. Ползата от блога е, че пишещия споменава дадено мнение или събитие само, ако той чувства нужда да го направи. Дали ще е положително или негативно е без толкова голямо значение, защото то е искрено. Неговата искреност, въпреки че често е лошо изразена, непълно или едностранчиво го прави ценно мнението и затова ми е направило впечатление, че на тях и се вярва повече.

Тази неделя едно телевизионно предаване се анонсира като: “Предаването ще се занимава с проблемите от реалния живот”. Ползата от блоговете е, че поставят тези проблеми постоянно. Примерно, когато телевизията прочита ефир прес-съобщението за посещение на международна делегация, то блогърът пише за задръстването от Окръжна болница до НДК, което то е предизвикало. Без използване на клишета, без стремеж за угаждане на някой пишещия може да изрази емоциите си към някое събитие и неговото мнение да бъде прочетено и разбрано.

Монетаризация на блоговете

Така описаната възможност за обществено влияние, все по-голямата популярност, изграденото доверие в блогърите и досега проведените ефективни кампании, карат доста хора да се замислят дали пък не могат да спечелят и пари от това. Най-малкото, ако вземем предвид отличния Google рейтинг на доста блогове, който автоматично изтрелва постовете, споменаващи марки и продукти на челните места при търсене. При мен около 12% от посещенията са от търсения в най-поплулярната търсачка. Сигурен съм, че скоро ще имат тази популярност да бъде използвана за постигане на цели на определена компания. Лично аз не съм мислил по въпроса и нямам мнение дали и как може да стане това, но според мен съвсем скоро може да очакваме раздвижване и в България в тази посока. Макар, че не е много смилено да се разсъждава по непоставен още въпрос, искам по-скоро да използвам повода, за да помоля за мнения по темата.

Вреди от блогването

Всички споменават негативния възможен ефект, ако шефа ти или пък бъдещия ти шеф чете блога ти. Да, това е сериозен риск, но той е риск, ако сами водим блога си така, че да се дискредитираме. Може би пък и бъдещия шеф да ни стане такъв, защото е чел блога ни.Най-сериозната опастност, според мен, обаче е опасността е човек да се вземе насериозно. Да се самозабрави от временния успех и да започне да злоупотребява с доверието на читателите си. Мисля, че това е най-бързия начин да се срути и да загуби и ползата от общуването, забавлението и всички други изброени ползи.
Има много още какво да се каже и добави. Вероятно забравям и пропускам много важни неща. Точно за това реших да напиша какво мисля по въпроса - за да може вие да критикувате, допълвате и поправяте. Явно има интерес към темата и няма само на мен да ми е интересно да прочета мнението ви по въпроса. Напишете коментар или пост и оставете връзка. Все още мисля, че това е една от най-големите ползи.

Благодаря на Itilien, Алекс, Ясен, Васил, Димитър, ЛитерНет за помоща и посказките при събирането на това писания и разбира се на Петя и NetAge, които ме въвлякоха в тази проява."