Gödel, Escher, Bach

Свалих си наскоро целия Бах - да, целия, на Isohunt го намерих, и невероятно ми е хубаво. 4 диска мр3-ки - вярно, че качеството по дефиниция не е същото като аудио CD, но за нетренирано ухо (като моето) това няма значение. Бах като музика е фантастично удоволствие, но се срещам сега с нещо още по-голямо - книгата "Gödel, Escher, Bach" (кратко - GEB), която ми изпрати Глигуна.


Трудно е да се каже за какво е тя. Според различни ревюта - за съзнанието и изкуствения интелект; за същността на Аз-а /съзнанието/; за начините, по които живите същества познават себеподобните си, различавайки ги от неживите (например защо смятаме, че една котка е по-близо до нас отколкото един камък?) и още колко интерпретации. Причината е, че авторът - Дъглас Хофстадер, е оставил вратата отворена. Той разказва история, но не предпоставя поуката/извода/,заключението. GEB е невероятно духовно приключение - неизкушеният в математиката човек бива посветен във висшите материи на тази наука леко и без да забележи, и бива насочен към концентрация върху същността им. Общоприетото мнение е, че Хофстадер изследва въпроса дали думите и мислите следват (структурират се по) формални правила, или не. Сюжетът - доколкото при не-художествената литература може да се говори за такъв - са диалози - между Ахил и костенурката и други фантасични (в смисъл несъществуващи реално) персонажи, които търсят - какво? За разлика от много критици, които се концентрират върху проблематиката на компютрите и AI (Artificial Inteligence - изкуствен интелект), аз възприемам книгата по-фундаментално. За мен тя е опит за отговор на един стар въпрос, зададен от епископ Джордж Бъркли: "Как един дух познава друг дух?" Това звучи твърде философски, но преведено на обикновен език е ясно, макар и нетривиално: как знаем, че има други хора, т.е. че другите хора са като нас (в смисъл - чувстват, мислят, преживяват)? Никой не се съмнява, че съществува, което значи, че чувства и мисли, но откъде и възоснова на какво смята, че има и други, които правят това? Бъркли търси отговора в Бога. Неговото наличие гарантира интерсубективността (възможността духовете да комуникират помежду си).

Частно и гадно потвърждение например са серийните убийци и подобен род социопати - от психологическа гледна точка те не възприемат другите хора като подобни на себе си, те ги възприемат като предмети - което пък ни води към въпросите за смисъла на съдебното наказание, за човешката природа., респ. генетиката като основание за легална дискриминация - но това е друга тема.

Е такива рабопи си мисля като чета GEB. Много трудно се чете. Не само защото английският ми не е добър. Книгата е много езиково базирана (работи на база език - сиреч самообосновава се, което поражда непрекъснато парадокси), което е карало години наред да се смята за непреводима.

Като казах "самообосноваване", тряьбва да поясня, защото това е фундаментално (не само за книгата) понятие. На английски е self-reference. Смисълът е - дадено нещо обьяснява себе си, позовавайки се на самото себе си. Което води до парадокси, например парадокса на Ръсел. На лаическо ниво пример за това е изречението "Това изречение не е вярно". Какво имам предвид? Ако то не е вярно, значи че самото то (изречението) е вярно, което значи, че не е вярно. Помислете. Гадно, нали? Типичен пример е един от топиците на GEB - strange loops. Не знам как да преведа на български това. Хофстадер има предвид именно тези странни парадокси, възникващи от самообосноваването. Малко по-сложен пример (това е парадоксът на Ръсел): множеството на всички множества, несъдържащи самите себе си. Въпрос - какво е това множество? Ако не съдържа самото себе си, значи е член на себе си (като множество, несъдържащо себе си), т.е съдържа себе си. Мислете колкото искате, но парадоксът е факт. Как се преодолява: на теоретично ниво четете GEB, практическо - освен GEB ще ви помогне "инаква" литература - книгите на толтекския шаман Дон Мигел Руис, книгите на Станислав Гроф (психиатър от трансперсоналата школа, работещ със и чрез изменени състояния на съзнанието), ако щете и Кастанеда четете - но не като екзотика (чешеща вътрешното ви Аз), а като практически наръчник.

Май влязох в друга тема - Пътят на воина, така че стоп дотук. Прочетете GEB. Забравих - защо GEB, къде тук са Ешер и Бах? Ами на мястото си са. С примери и творчеството им и техния анализ Хофстадер показва всеобщността и валидносттта на твърдениятна си. Техните творби са изоморфни - структурите на Баховите композиции, графиките на Мориц Ешер и теоремите на Курт Гьодел.

>Ае дотук, че още се боря с книгата.