Непознатият Иран

В Иран се роди клонирана овца, съобщи Actualno.com, позовавайки се на MIGnews. Това е втори опит, при първия овцата е живяла само няколко минути. Потърсих оригиналното съобщение и установих нещо интересно - пропуснат е абзацът, че по-рано шиитското духовенство е издало религиозно предписание, че е позволено клонирането. Съображенията на редакторите от Actualno.com са прозрачни - сакън, да не си помислим, че тази дивашка, фундаменталистка държава е толкова напреднала. Макар че определението "фундаменталисти" нещо не се връзва с клонирането.

По същия начин медиите премълчаха друга любопитна новина за Иран - блога на Ахмадинеджад. Да, това плашило за САЩ и Израел в началото на август пусна собствен блог. Евентуалната война със САЩ пък е тема на нова компютърна игра, в която играчът трябва да взриви американски танкер в Персийския залив и по такъв начин да блокира пролива Ормуз - морския път път, по който минава 2/5 от световния нефт. Играта, наречена Counter Strike (ама че гавра), въплъщава заплахата на духовния лидер на Иран аятолах Али Хаменеи, заявена през м.юли: "Експортът на нефт през Персийския залив може да се окаже застрашен, ако САЩ се държат неправилно към Иран."

Друго неизвестно у нас е съвременната иранска музика. Тя е удивително модерна, същевременно със специфично звучене, следващо персийската музикална традиция, която е с вековна история. В западните държави са изключително популярни Deep Dish и Arash, но те в известна степен не са типични ирански артисти, тъй като живеят на Запад (Deep Dish в САЩ, Arash в Швеция), където са се учили на музика, следвайки западните музикални форми. В самия Иран има много артисти, които за мен са по-интересни - Benyamin, Milad DJ, Mohsen Yeganeh, Mohse Chavoshi, Mansour, но най ми харесва Fereydoon. Търсейки МР3-ки на ирански артисти, попаднах на много ирански сайтове, които промениха представата ми за тази страна, представяна изключително едностранчиво от медиите, не само у нас, а в целия западен свят.

Иран е твърде далеч от медийния си образ на фундаменталистка държава. Макар върховната власт номинално да принадлежи на духовенството, управлението е доста демократично в сравнение не само със Саудитска Арабия, но и със Саддамовия Ирак. Има многопартийна система и редовно се провеждат парламентарни и президентски избори. Партиите са групирани в два основни полюса - реформистки и консервативни (сегашният президент Ахмадинеджад е типичен консерватор, докато предишният - Рафсанджани, е представител на реформаторите) като най-важните различия са степента и скоростта на икономическата либерализация, и отношенията със Запада. Икономиката е смесена, като доминираща роля играе държавната собственост в крупните индустрии, частната инициатива е предимно в търговията и сферата на услугите. Голямо внимание се отделя на развитието на биотехнологиите, нанотехнологиите и фармацията. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в паритетна покупателна способност е горе-долу равен на този в България (!)

2003 г.

България - 6625 евро (=8280 долара)
Иран - 8290 долара

Съществува стабилна средна класа. И т.н., и т.н.

Далеч съм от мисълта, че Иран е демократична държава с пазарна икономика по западните стандарти, но в Средния изток няма такива държави и не изглежда възможно да възникнат в обозримо бъдеще. Провалът на САЩ да "садят" демокрация в Афганистан и Ирак е трагични илюстрации за това. Отделна и дълга тема е спецификата на развитието на тези общества. Пиша този постинг за нещо друго - за медиите. За тяхната обективност. По отношение на Иран няма такава. Той е демонизиран като фундаменталистка държава, разсадник на тероризъм и заплаха за света. Другото - което сближава нашите, западните общества с иранското - се премълчава. Не зная доколко медийният образ на Иран е повлиян от американската и израелската политика, и доколко е самостоятелен творение на националните медии на другите държави. Но това, което знам, е че той не е верен.