неделя, 29 октомври 2006 г.

Какво е това?

Искам да пиша за Дон Мигел Руис (сега чета книгите му) и все не мога да започна. Не зная какъв етикет да му сложа. Ъпгрейднатият Blogger вече дава възможности за категории, което май беше единствената липсваща за обикновения блогър черта. И откак мигрирах към Blogger Beta, започнах да слагам етикети на постовете (още не съм ги сложила в сайдбара, но утре ще го направя).

От тези етикети иде голямата трудност. Има едно нещо, една тема, която много добре знам коя е, обаче не мога да я назова. Всеки познава Това, но го нарича по различен начин (ако въобще го нарича) и самият факт на назоваването му го ограничава, опростява, изкривява, понякога унищожава. За него освен Дон Мигел Руис са писали Виктор Пелевин, Станислав Гроф, Стивън Хокинг, и още колко мнозина... За него са "Сталкер" и "Матрицата"... . Опитвала съм се да се докосна до него в този блог и мисля, че най-близко съм стигала с този пост - той е без думи, защото именно това е трудността - то е отвъд думите.

В нашия, западния, юдео-християнския свят с него първо са се занимавали философията и религията, а от около два века и част от науките. Англоезичнете философи го наричат "метафизика", немскоезичните - "онтология". Грубо казано, това е дял от философията, който се занимава със същността на света. Като под "свят" и "негова същност", естествено, се разбира и човекът. Едно поколение преди мен го учеха в университета като "диалектически материализъм" - което е силна ограниченост (особено в бездарната Ленинова интерпретация на Марксовата философия) и не ми се занимава с нея. Откъм средата на миналия век то става обект и на теоретичната физика - за него говори например Айнщайн като казва, че не вярва, че Бог играе на зарове. Религията (християнската) май вече не се занимава с този въпрос, защото размислите й днес са вкаменени мисловни форми. В източните култури го наричат Дао, Брахман...

Може би най-добре в западната мисъл го е формулирал Кант (не знам къде точно, помня го в перифраза на асистента ми по философия в университета Димитър Денков):


  • Кой съм аз?
  • Какво мога да знам?
  • На какво мога да се надявам?

Изглежда въпросите са най-добрият начин за очертаване на Това, за което говоря и за което всеки знае:


  • Как е направен светът? (и в двата смисъла) - От какво е направен? По какъв начин е направен?
  • Има ли Бог?
  • Какво е душа (на научен жаргон съзнание)?
  • Кой съм аз?
  • Откъде съм дошъл?
  • Накъде съм се запътил?
  • Какъв е смисълът на живота?

Понякога си мисля, че е малко странно нормален зрял човек (с изключение на философите, теолозите, някои учени, работещи в областта на теоретичната физика и невронауките) да си задава тези въпроси. Те идват в пубертета и отминават с него. От около година обаче си мисля, че именно загърбването на тези въпроси е в основата на кризата на днешния свят и кризата на съвременния човек. Нямам предвид, че сме пропуснали да намерим отговорите. Кризата е в това, че сме престанали да си задаваме въпросите.

Всъщност въпросите са неговата същност и неговият смисъл. Не мислех това, когато започнах да пиша този пост. Сега го разбрах. Тоест, категорията, която търсех, се появи. Или аз я намерих? Сещам се за Глиги, който някъде беше писал, че няма смисъл да търсиш вълшебните гъби - когато си готов, те сами ще те намерят. Да се появи нещо и да намериш нещо е едно и също. Индуисткото "То - това си ти"

Същност и смисъл - това ще е категорията.

2 коментара:

  1. Анонимен23:16

    Никак не е странно един зрял човек да си задава тези въпроси. Струва ми се, че живота на човека ще е безсмислен, ако не намери отговорите им. Проблемът обаче е в това, че човешката наука в каквато и да е област не може да даде истински верните отговори. Науката може да прави предположения и догадки, но не и да постави експеримент, с който да докаже дадено твърдение или да го отхвърли. С две думи, отговорите са в духовно-моралната сфера, а както е известно с нея се занимава Библията. Това и направих, да точно това, което си мислите. Преди около 14-15 години започнах да чета Библията и постепенно нещата си дойдоха на мястото. Разбрах какъв е Бог; защо ни е сътворил; какъв е смисъла и целта на нашия живот; какво е направил за нас Исус Христос; защо нещата около нас са такива каквито са, лоши или добри; разбрах какво ще се случва в бъдещето и какво очаква от нас Бог. Не, не си мислете, че се правя на много умен или на прекалено религиозен. Просто четях Библията и там нещата си ги пише. Явно онзи, който ни е сътворил ни е дал и отговорите. Струва ми се това Библията е нещо, като писмо, което родителя пише към избягалото си дете. Не е ясно дали детето някога ще го прочете, но родителя пише ли пише, излива цялата си душа, казва ни колко много ни обича и често върху редовете си личи къде са капали сълзите Му. n_penev@mail.bg

    ОтговорИзтриване
  2. И аз чета често Библията и намирам много отговори на неща, които не знам какво да правя или какво да мисля или ме скапват.

    Но все пак мисля, че Библията е един аспект на Истината. А има и други аспекти. В смисъл, други гледни точки към същата истина. Просто са изказани с други думи.

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)