Блогпочивка - минуси и плюсове

Около месец без блогване имам предвид. Развали ми се мониторът. Не бях виждала точно такава повреда - работеше, но цветовете силно помръкнаха. Чудя се на какво може да се дължи. Както и да е. В гаранция е (хубаво е, че е тригодишна) и го дадох да го оправят. Не очаквах, че процесът ще продължи месец и нещо. Предполагам, че причината е, че са го изпращали извън България, защото тук няма специализиран сервиз за продукти на този производител. Така стана по същото време с фотоапарата ми - и той се скапа в гаранционния срок и вносителят го прати за ремонт в Чехия, където имало сервиз, и там стоя около месец.

Лошото беше, че ми липсваше блогването. За една година (от толкова време е блогът) той стана съществена част от живота ми. Не е преувеличение, нито признак на Интернет зависимост (от която страдах допреди време), защото установих, че липсата не е в състояние да промени негативно душевното ми спокойствие. Т.е., не ме изнервя, не ме подтиска, не ходя по клубове да влизам в Интернет. А допреди 2-3 години точно така ставаше при принудителна липса на нет (повреда в компютъра или проблеми у доставчика).

Това всъщност е хубавото - разбрах, че съм се отървала от Интернет зависимостта, т.е. станала съм абсолютно свободен човек (мисля да пиша отделна тема за свободата). Което не значи, че Интернет не ми е липсвал - конкретно мейлът, новинарските сайтове, възможността за търсене на инфо по конкретен въпрос и блогването (не само като писане, но и като четене на чужди блогове). Сега си дадох сметка напълно колко съществена част от живота на съвременния човек е нетът. Удивително е как за няма 15-тина години (World Wide Web е създадена през 1992 г.) пред очите ни се извърши революция - Интернет промени радикално света - икономиката, политиката, културата, изобщо целият ни живот протича по друг начин. Вероятно хората под 25-30 години не го и съзнават, но с моите четиридесетина добре си спомням времето преди.

Сред хубавите неща е и това, че чрез интернет почивката разбрах защо блогвам. Защото това е начин да подредя мислите и чувствата си и да ги видя с чужди очи. Също така ми харесва самото писане, процеса на търсене на точните думи, на структуриране на текста, така че да е ясен, логичен и без излишества, изобщо създаването на поста като творчески процес, все едно минипроизведение. Очевидно си падам по нехудожествената литература, защото като поглеждам назад не виждам подобни постове :)



А иначе оставам с едно наум за марките Mag и Olimpus (на монитора и фотоапарата), макар че от собствения случай на дефект в гаранционния срок не може да се вади категоричен извод. Хубаво би било да има някакви данни за процента повреди в гаранцонния срок за различните марки, но мисля, че никой производител не би предоставил публично такива.