Не знам.
Първоначално той беше вид самопознаване (от което явно имах нужда) и донякъде именно в този контекст автопсихотерапия.
После нещата се промениха. Тоест блогът ме промени. Нямам желание сега да анализирам как и защо, само мога да констатирам в какво той ме промени.
Аз по своебразен начин се върнах към журналистиката - но не оная, казионната, която неистово мразя. Аз се радвам, когато мога да кажа и на малкото си читатели, които имам, нещо ново и различно, което те не могат да узнаят от тъпите вестници и комерсиални телевизии.
Изпитвам повече от радост, когато съвместно с други като мен и не като мен, съумяваме понякога (макар рядко и трудно) да направим нещо добро за каузата/каузите на конктретен човек или конкретни хора - а не за измислените каузи на партии, организации и прочие гадсости.
Много ми е хубаво, когато публикувам снимка, която според мен изразява повече от всякакви думи - събитие, случка, настроение, идея, мисъл...
А понякога (макар все по-рядко) се радвам да споделя стих или текст, който ме вълнува...
Изобщо не знам защо пиша това.
Пишеш го, за да могат хора като мен да се усмихват, когато най-малко очакват, да научават неща, за които не биха и помислили....и даже да се опитват да направят нещо /от време на време/:)
ОтговорИзтриванеАми нямам представа какви са ти искрените подбуди да пишеш този блог, обаче накратко - много се радвам, че го правиш.
ОтговорИзтриване