Copyright антиутопия

- Тате, може ли от твоята карта да платя 99 долара? Искам да платя една книга...
- Коя книга?
- Абе, този... Достоевски. "Престъпление и наказание".
- Защо да я купуваш? Ние я имаме.
- Да? А в кой файл?
- Абе кви файлове. Ето я там, на рафта...
- Ууф. Че това е хартиена книга!
- Е и какво? Бях на твоите години, когато я четох за първи път.
- На твоите години, на твоите години... Тя няма търсачка. Как, според теб, да си намеря нужните ми цитати? Аудиосъпровод също няма. Илюстрациите не са анимирани. Само текст, на който даже и шрифтът не може да се смени... Ти какво? В училище всички ще ми се смеят! Сам си чети такива книги.
- Е добре. Ето ти я на DVD. Преди петнадесетина години си я купих.
- Какво? DVD? А с какво този антиквариат, според теб, да го прочета? До политехническия музей ли да ходя. Ти току виж ми предложиш и перфолента с Достоевски!
- Като си такъв умник, потърси си го в мрежата и си го свали безплатно.
- Безплатно да си сваля книжка!?
- Ми да. Защо пък не? Върху книгите на Достоевски, поради давност от поне век, авторски права няма. Сигурен съм, че ще я намериш някъде там.
- Тате, ти да не си...! Може би при теб, в началото на века, всичко е можело да си го свалите безплатно. Ти не си ли чул, че вече пет години, откакто авторските права на всички книги за вечни времена бяха дадени на Американската Асоциация на Издателите на Книги. Или искаш да ме затворят доживот, като членовете на сектата "Free Data"?
- Как така? Достоевски не е американец! Ние не сме на американска територия! Какво търсят тук американските издатели?
- А кой го интересува? Ти, баща ми, да не си случайно антиглобалист?
- Hе, ти какво? Сине, не ми се дават почти 100 долара за файл. Питай някой съученик да ти даде този файл. Все някой ще го е свалил. А след това ти ще им дадеш някой свой файл.
- Аха! Ако ми дадат своя Достоевски, то къде ще го чета?
- Как "къде"? Взимаш си копието и си чети в къщи.
- Ти съвсем си изостанал. Книгите могат да се четат само на този компютър, на който са я купили. Пък и кодът на поляризацията ще е друг... Така че, тате, дай парите! Ще си купя нормална книга.
- Е, добре. Ето ти еднократна парола за плащане на 99 долара от нашата сметка. Като бях малък 100 долара бяха много пари...
- Ок. Свалих я. Thanks.
- Я дай и аз да видя... Сине, а какви са тези картинки? Такива неща май нямаше в романа...
- Това са банери. Без банерите книгата струва 699 долара.

Отвореният файл пъстрееше с мигащи обяви:
"Axe Proffessional, 2018 - съвремената брадва с лазерно наточено острие";
"Козметически салон 'Близнатата' - ние няма да позволим да се превърнете в старица";
"Мъчат Ви проблеми? Психологическа служба за изповеди 'Порфирий'";
"Кредитираме, осребряваме. Hиски проценти";
"RASKOLNIKOFF.COM - повикайте палава старица, където и да се намирате на земното кълбо"...

- Абе, сине, защо не виждам текста на романа? Колко трябва да изчакаме докато изчезнат банерите?
- Тате, ти да не падаш от Луната! Сто години ще чакаш. Текстът се вижда през поляризираните очила. Без тях се вижда само рекламата!
- Това пък защо?
- Как защо? За да не може никой освен заплатилият да чете книгата! Представи си аз съм купил книгата, а някой без да е купувал нищо, я чете гледайки иззад рамото ми...
- Някаква тъпота. Добре, отивам да си взема очилата.
- Ха, ти будалкаш ли се! Файлът е настроен само за моите очила. Други очила ще имат друг код за поляризация.
- Добре, я ми дай твоите очила. През тях ще чета.
- Как ще четеш? Та те не са настроени за твоя рисунък на ретината. Ти с тях ще виждаш само съобщение, че си сложил чужди очила! Тате, не ми пречи с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл срокът на лиценза, иначе ще трябва да го продължавам или книгата сама ще се изтрие. Hе пречи, чета...

След 3 часа...

- Фу! Прочетох я!
- Как, цялата я прочете? "Престъпление и наказание" за три часа?!
- Ами да. Аз и по-бързо щях да я свърша, ако не бяха рекламите на всеки половин час.
- Не ти вярвам! Кой е например Свидригайлов?
- Кой, кой?
- Аааа, разбирам. Кой е Лужин? Коя е Соня Мармеладова?
- Абе, тате! Откъде да знам! Аз си купих Home Edition. В тази версия има само как Раскольников уби старицата с брадвата, а след това се предаде. За да прочета за всичките останали, трябваше Professional версията да купим или въобще Enterprise Edition. Че ние нямаме толкова пари.
- Мда-а, ще се побъркам! Накъде отива светът!
- Отишъл е вече! Там е! Преди 15 години трябваше да мислите, ако не и по-рано...

Това го видях тия дни в мрежата, ама като съм го копнала, съм забравила да сложа и адреса, та сега не знам откъде. И хич не е само смешно, щото за акулите от мултинационалните корпорации точно такъв е желаният свят.