Робинзонщини

Разходих се повече от 30 минути снощи. Написах писма на сестра ми и Авето. Сутринта станах и легнах за 2 часа чак в 5 следобяд. Отидох при джипито най-сетне. Отидох за парите в пощата. Взех на сестра ми кутия за дискове. Обаче не отидох до Рали. Чак сега бложа, и то небрежно. Обаче от друга страна, четох доста и вчера, и днес. Сумарно позитивното движениее повече, не е тотална дрямка в блатото. Може би трябва да пусна отделен блог за депресията ми, защото се нуждая от нещо като Робинзоновия дневник, как беше - разделен на две графи "хубаво" и "лошо" и т.н. Определено от блогването има полза. Засега не пуша и то е заради блога. Мисля изобщо да не пуша, обаче много плашеща е статистиката за неуспеха на отказващите се. Засега изпитвам доволство от себе си, че повечето неща, които реших вчера, изпълних и особено се изпълвам със самоуважение заради пушенето. Мина седмица откак не пуша

Сега си казвам твърдо, че трябва да пиша поне три ентрита дневно. Поне 3. Сегашното не го броя за днес (петък), а за вчера (четвъртък), защото е написано преди да заспя. И утре ще отида при Рали.